14-годишният Волфганг преписал забранена композиция на Алегри от Сикстинската капела

Всички знаем, че Моцарт е бил гений, но знаете ли, че удивителната му музикална памет му е помогнала да изнесе тайна песен от Ватикана? Оригинално композирана за папа Урбан VIII през 30‑те години на 17 век, "Miserere mei, Deus" ("Помилуй ме, Боже") на Грегорио Алегри била строго пазена тайна.

Тя се изпълнявала само в Сикстинската капела по време на нощните литургии в Страстната седмица, и добила слава заради специфичната орнаментика, която почти не се използвала извън Ватикана, пише My Modern Met.

Говори се, че за да запази тази тайна, папата забранил песента да бъде транскрибирана под страх от църковно наказание. По-късно се разпространяват слухове, че съществуват само три преписа - един за императора на Свещената Римска империя Йосиф II, един за крал Жозе I на Португалия и един за музикалния наставник на Моцарт - отец Джовани Батиста Мартини.

Популярна история гласи, че когато 14‑годишният Моцарт посетил Рим през 1770 г., той отишъл в Сикстинската капела с баща си за службите в Страстната седмица и слушал песента на Алегри. Благодарение на писмо, което баща му Леополд пише до майка му, разбираме какво се случило по‑нататък.

"Често си чувала за прочутото "Miserere" в Рим, което е толкова високо ценено, че на изпълнителите в капелата им е забранено под страх от наказание да изнасят дори една част от него, да го копират или да го дават на когото и да е. Но ние вече го имаме. Волфганг го е записал".

В последващо писмо, вероятно за да успокои съпругата си, Леополд пояснява, че "дори и Папата знае", че той е направил препис, и че няма причина за притеснение. Това прави преписа на Моцарт първата известна неразрешена версия на песента, но всъщност има доказателства, че "Miserere" не е била тайна по това време.

Учените смятат, че вече е имало разрешени версии, циркулиращи из Европа, и че Моцарт вероятно я е слушал още няколко години по-рано в Лондон.

Това, което знаем със сигурност, е че версията на Моцарт била публикувана през 1771 г. от британския историк на музиката д-р Чарлз Бърни, и че тази версия не включва орнаментацията, с която песента била известна.

Произведението се изпълнява и до днес, но това, което слушаме в момента, не е същото като оригиналната версия на Алегри, и дори не е същото, което се изпълнявало преди 1900 г., според автора Греъм О"Рейли.

Днешната версия комбинира елементи от по-късни преписи и включва трудния "топ C" тон - един от най-високите тонове в хоровата музика, който не е присъствал в оригинала.

Дори и с тези промени, "Miserere" от Алегри остава популярна акапелна хорова творба с изключително интересен произход.