Сто години след нейното раждане легендата за Желязната лейди продължава да живее и остава символ на епоха, която никой не може да забрави

На 13 октомври тя щеше да навърши 100 години.

Маргарет Тачър, позната още като "Желязната лейди", остава една от най-противоречивите фигури в британската политика, предизвиквайки възхищение у едни и дълбоко неодобрение у други. Нейното наследство продължава да вълнува не само политическите среди, но и културното въображение, а отношенията й с покойната кралица Елизабет Втора и до днес са обект на оживени дискусии.

Историите за "студените отношения" между Маргарет и Елизабет изплуват още през 1986 г., когато медиите съобщават, че кралицата била "разтревожена" от "безразличния" отказ на премиера да наложи санкции срещу Южна Африка по време на апартейда. Според публикациите Елизабет се опасявала, че решението на Тачър може да раздели Британската общност. Така се ражда един от най-известните публични конфликти между монарха и министър-председателя, който по-късно драматично е разгърнат и в популярния сериал на Netflix "Короната".

Но все пак зад мита за напрежението стои по-любопитна истина.

В книгата си Power and the Palace авторът Валентин Лоу твърди, че Тачър всъщност изпитвала истинско "благоговение" към кралицата, макар че желанието й да не допусне грешка превръщало всяка тяхна седмична среща в изпитание. Бившият личен секретар на консерваторите Робин Бътлър допълва в нея: "Кралицата беше впечатлена от Маргарет Тачър, макар самата Маргарет никога да не се чувстваше напълно комфортно при посещенията си. Дворецът я пренебрегваше по свой изискан начин, като твърде старателно й демонстрираше добри маниери, които имаха обратен ефект.

Елизабет Втора и Маргарет Тачър, 1975 г.Снимка: Getty Images

Според книгата Тачър често излизала от срещите с Елизабет напрегната и, както свидетелстват нейни сътрудници, понякога се нуждаела от уиски след аудиенцията. Дори отменяла някои от тях заради припокриване с други ангажименти, включително срещи с френски банкери, което предизвиквало известно раздразнение в двореца. Още по-неудобно й било по време на летните визити в Балморал, кралската резиденция, която историкът Бен Пимлот описва като "чистилище" за премиера.

Въпреки всичко между кралицата и Тачър не е имало вражда. Лоу описва връзката им като "по-скоро делова, отколкото топла".

Елизабет Втора на рождения ден на Маргарет, 2005 г.Снимка: Getty Images

Авторът и телевизионен водещ Гайлс Брандрес пък отива по-далеч и според него отношенията им просто били "погрешно разбрани". В книгата си "Елизабет, личен портрет" Брандрес цитира самата Тачър, която определила слуховете за напрежение като "пълна глупост". От своя страна кралицата описвала Тачър като "просто чудесна", изтъквайки нейната отдаденост към Британската общност и въоръжените сили.

Тачър на конференцията на Консервативната партия в Брайтън, 1967 г.Снимка: Getty Images

Макар двете жени да не споделяли напълно еднакви политически възгледи, Елизабет била умерен консерватор, а Тачър по-скоро дясна реформаторка, няма доказателства, че монархът някога е изпитвал лична неприязън към премиера. Даже напротив: кралицата присъства на 70-ия и 80-ия й рожден ден, а по-късно и на погребението й през 2013 г., което впрочем е единственото след това на Уинстън Чърчил, на което Елизабет Втора се появява лично.

Елизабет Втора и принц Филип на погребението на Маргарет, 2013 г.Снимка: Getty Images

В подкаста Queens, Kings and Dastardly Things кралските биографи Робърт Хардман и Андрю Мортън обсъждат именно този момент от отношенията им. През 1986 г. Sunday Times публикува противоречив материал със заглавие "Кралицата е потресена от "безразличната" Тачър".

Публикацията твърди, че Елизабет е недоволна от политическия подход на своя министър-председател и се намеква за нарушение на традиционната кралска неутралност. Дворецът обаче реагира мигновено. В официално изявление определя статията като "напълно неоснователна" и настоява, че отношенията между кралицата и премиера са "изключителни".

Според биографа Чарлз Мур Тачър била "отчаяно наранена" от обвиненията, особено от това, че я наричат "безразлична". Така някъде около нейното разочарование в Бъкингам започва лов на "къртицата", като подозренията падат върху прессекретаря Майкъл Ши. Макар той да отрича, впоследствие напуска поста си.

Твърди се, че кралицата по природа избягвала конфронтации, докато Тачър не се колебаела да влиза в тях. Но все пак, в крайна сметка монархът удостоява Желязната лейди с Орден "За заслуга", който е знак на признание и респект.

Тайните, конфликтите и легендите около Маргарет Тачър...

Книгата "Случайната феминистка" от Тина Годуин вдига завесата и над личния живот на Маргарет Тачър. Според авторката бившият премиер е имала две извънбрачни афери - една в началото на политическата си кариера и друга с Хъмфри Аткинс, неин колега и държавен секретар за Северна Ирландия.

Аткинс, който е женен и е баща на четири деца, по-късно става барон Колнбрук. "По онова време се носеха слухове... красивият му външен вид може и да я е привлякъл, но политическият му ум беше безнадежден", коментира в книгата Джонатан Айткен, бивш министър от Консервативната партия.

Други източници твърдят, че Тачър поддържала "по-особено приятелство" и с лорд Бел, нейния ПР съветник. Въпреки това официалният й биограф, лорд Мур, отхвърля тези слухове като "силно преразказани".

Любопитен щрих в книгата е и историята за съпруга й Денис Тачър, който е нейния "златен конец през живота", както тя самата го описва.

Маргарет и Денис Тачър, 1979 г.Снимка: Getty Images

Денис се оказва близък приятел на Манди Райс-Дейвис - модел и танцьорка, прочула се с аферата "Профумо". Двамата си разменяли писма, започващи със "Скъпа Манди...".

Манди Райс-Дейвис Снимка: Getty Images

Истината е, че сред документите, открити наскоро в прашен гараж, има и такива, които бележат решаващи моменти от възхода на Тачър. Те включват номинационни писма от 1975 г., когато тя се кандидатира за лидер на Консервативната партия. Сред тях има и подписани документи от Кийт Джоузеф и Ейри Нийв, ключови поддръжници, както и лист, удостоверяващ нейната историческа победа със 146 гласа срещу 79 за най-близкия й конкурент Уили Уайтлоу.

Тези архивни находки, оценени днес на 100 000 паунда, напомнят колко неочаквана е била нейната победа. Когато започва надпреварата, Маргарет е смятана за пълен аутсайдер. Но именно тя се превръща в най-дълго управлявалия британски премиер от средата на 20. в. и в жена, променила не само партията си, но и самия облик на Великобритания.

Сто години след нейното раждане легендата за Желязната лейди продължава да живее и остава символ на епоха, която никой не може да забрави./Dir.bg