От какво се страхува майсторът на ужасите

В света има само един човек, който може да накара няколко поколения да се страхуват, да избягват неговите книги и филми, да стоят далече от шахти и винаги да затварят прозорците вечер. Стивън Кинг доказа, че може да създаде страховити истории и да ги разкаже толкова добре, че шансовете за вечерните кошмари започват да растат в геометрична прогресия.

Майсторът на страшни истории дори спечели наградата на публиката от Филмовия фестивал в Торонто за "Животът на Чък", който се оказа достатъчно завладяващ и още по-зловещ. Подозираме, че този филм ще се появи в кината през следващата година, защото остава в полето на фестивалите до края на годината.

И ако това не е достатъчно, писателят призна през пролетта на тази година, че работи върху литературен труд, започнат преди близо 45 години. Книгата е с 12 истории, носещи името "Харесваш ги по-мрачни" трябва да достави още епизоди на мрачни и абсурдни разкази, които ще накарат читателя отново да преживее чистата и класическа форма на Стивън Кинг, с която най-вероятно сте израснали.

Кинг празнува своя 77-рожден ден на 22 септември, като днес може да се смята за един от най-богатите автори в историята на литературата. Малко хора знаят, че неговите първи стъпки към литературата започват с копирането на комикси и писането на други диалози на героите по страниците. Кинг иска да направи историята малко по-добра и признава, че това е била първата стъпка към литературата.

Родителите му се разделят в много ранна възраст, майка му е натоварена да гледа него и брат му, при това в един от най-тежките периоди на САЩ. Кинг често разказва, че когато пише, започва да си представя всички образи, точно както се случва в киното - то е вдъхновение в най-ранно време и така образите започват да стават все по-ясни и живи. Тъй като през 50-те години на миналия век няма толкова телевизори, колкото книги, Кинг започва да чете и някои от класическите ужаси в литературата стават фаворит. Книги като "Психо" минават през нощното му шкафче някъде на 8-годишна възраст.

Стивън Кинг подписва книги на среща с фенове.

Снимка: Getty Images

Тъй като живее във време, в което книгите пътуват с така наречените мобилни библиотеки - човек кара книги до кварталите и по-отдалечените градчета, Стивън се стреми да прочете всичко, което може, а появата на бусът е по-вълнуваща дори от появата на камиона със сладолед. Писателят израства без баща и една от най-близките фигури, която се появява в този момент е именно шофьорът на мобилната библиотека. Двамата си говорят за книги и бъдещият писател иска препоръка за нещо добро и вълнуващо.

Шофьорът се спира на "Повелителят на мухите", с който Кинг преживява една особена метаморфоза. Изискват се няколко години и младежът започва да пише и дори да продава истории на приятели. През 1970 г. Кинг завършва бакалавърска степен по изкуства и литература, през следващата година се жени за Табита Спрус и докато се опитва да си намери работа като учител, продава кратки истории на различни вестници и списания.

Авторът има много проблеми и винаги подхожда с недоверие за писането на роман. Започвайки да пише книгата "Кери", губи търпение и изхвърля първите три страници в кофата. Неговата съпруга ги намира и настоява този труд да бъде завършен. Резултатът е повече от впечатляващ и няма американска медия, която да не търси автора за интервю, критиците също са очаровани, защото нещо толкова зловещо успява да излезе от учител по литература.

Стивън Кинг на премиерата на "Капан за сънища" с Том Сийзмор.

Снимка: Getty Images

В последствие започват и гоненията, като самият Кинг е принуден да живее и с критици, които никога не искат да разберат творчеството му. В началото на кариерата си е нарисуван като дебел чичко, който яде пари. Посланието е ясно - Кинг се опитва да печели милиони с ужаси, докато останалата част от литературния свят се опитва да оцелява. От днешна гледна точка, писателят най-вероятно има милиони, но самият той признава, че никога не се е интересувал от закупуването на вили, изкуство и други подобни. Неговата страст остават книгите, както и поддържането на акаунти в стрийминг платформите, второто хоби е телевизията.

Парите му са достатъчни, за да няма дългове и да поддържа здравето си, на последно място поставя и издръжката на семейството си, друго не го интересува. Финансовата култура идва от майка му, която трябва да храни него и брат му с една заплата като болногледачка. Въпреки негативите от критиката, писателят често дарява пари и изрично посочва, че не иска да бъде обявяван като дарител, въпреки желанието на мнозина да покажат доброто, което върши.

Преди години, когато е награден за своите постижения, някои критици като Харолд Блум не спират да го освиркват. Критиките и техните автори никога не спират да преследват писателя, но той самият стига до заключението, че критиката в САЩ е пристрастена към класики и рядко дори посяга към собствените му книги. С това съгласие, авторът продължава да твори и никога повече не гледа към чуждото мнение, всеки има право да не го харесва, но с годините идват тълпи, които го обожават.

Стивън Кинг получава медал за изкуство от Барак Обама - 10 септември 2015 г.

Снимка: Getty Images

Добрата новина е, че Кинг едва сега набира скорост и тепърва ще даде на света редица ужаси, които най-вероятно могат да бъдат отговорни за травмирането на читателите. Авторът е твърде популярен, за да минаваме през цялото му творчество и да търсим онези романи, които са успели да запалят всеки към този жанр. Читателите имат своите фаворити, а сред тях се нареждат произведения като "Сиянието", "Томи Чукалата", "Кристин", "Мизъри" и още много други. Любопитна подробност е, че Кинг гледа екранизацията на "Сиянието" и изобщо не я харесва, но тъй като пробива в киното, предпочита да мълчи, днес откровено признава, че има особени разлики в книгата и филма.

По-важното е, че когато ужасите не са основна водеща сила, Кинг може да създаде невероятни заглавия. Такива са "Пътна мрежа", "Сърца в Атлантида", "Зеленият път", "Рита Хейуърт и изкуплението Шоушенк" и още много други. Последната книга по-късно се превръща във филм, който и до днес се смята за най-добрия според класацията на IMDB. Що се отнася до "Пътна мрежа", Кинг е заявил, че този филм ще бъде направен, но последните новини около него са публикувани през 2019 г. и все още липсва информация относно самия проект. Книгата се ражда във време, в което Кинг губи майка си след дълго боледуване от рак.

По време на целия процес, авторът се опитва да се изправи срещу своята лична болка от загубата, като самата книга се превръща в панацея и възможност за лекуване. Писателят признава, че е против масовото представяне на религията и сляпото ѝ следване, избира да вярва в Бог, но няма да отиде на църква и да се включи в мащабна церемония. Определено не е краен атеист, но не и най-добрият мирянин.

Стивън Кинг на премиерата на "То".

Снимка: Getty Images

Самото продаване на тази идея се превръща в един особен проблем за обществото и Кинг се шегува, че ако има тази власт, най-вероятно би забранил масовите поклонения. Що се отнася до злото, пред изданието Rolling Stones, авторът спокойно заявява, че е открил неговия източник. Това човешко качество не е някаква сила, която идва да унищожи света отвън, това е качество, носено от всеки един човек и авторът често посочва, че всеки избира колко свобода да му даде.

"Пътна мрежа" е от онези брилянти в резерв на Кинг, които не причиняват особени травми за читателя. Идеята зад всяка книга идва по много логичен път и доза любопитство. Оказва се, че всичко често става с някой друг елементарен въпрос. "Кристин" се ражда с една проста идея: какво се случва, ако километражът на една кола започне да се връща назад?

Кинг си задава този въпрос и по-късно създава първата кола със свръхестествени способности. "Кери" се ражда от наблюденията на Кинг като учител, докато обръща особено внимание на безкрайната ученическа злоба. Книгата включва и някои от неговите неприятни моменти в училище, а религиозната и фанатична майка е вдъхновение от съученик - авторът просто си представил семейството му в бъдеще.

"Мизъри" е маскирана като личния страх на Кинг, че не може да избяга от ужасите и феновете му ще го преследват, за да пише именно такива, вместо сам да избира своя път. Във времето, в което тази книга излиза, авторът признава, че винаги е имал страх, че ще остане известен с ужасите си и нищо друго.

Всяка една книга идва с определено парче от живота на автора, но феновете трябва да разгадаят кое точно е то. Кинг често споделя, че не пише с готов отговор, той го търси заедно с читателя и тази разходка по страниците е достатъчно интимна и романтична. Писателят рядко има идея дори как ще завърши всичко.

Една от причините често да се бави с някои книги и филми е, че той самият не иска да публикува всичко сътворено. "Гробище за домашни любимци" и "То" са книги, които авторът отказва да публикува, защото са твърде стари. Ако някога сте се чудили как работи Кинг и каква е неговата процедура за създаването на романи, то споделяме, че тайната е отдавна разкрита.

Стивън Кинг отговаря на въпросите на публиката.

Снимка: Getty Images

В едно интервю Кинг признава, че денят му започва със закуска, ходи няколко километра пеша и след това сяда в малкия си кабинет. Прочита последната страница, след това започва да пише няколко часа, а после чете други страници или просто се опитва да затвори историята. Дисциплината е ключова и този процес се случва почти всеки ден, дори през уикендите. След всички тези години с пишеща машина, Кинг продължава да се предизвиква, страхът от провал винаги наднича и се оказва единственото, което може да изплаши този писател.

През 70-те години злоупотребява с алкохол, а през 80-те заменя алкохола с кокаин. В своите мемоари, авторът разказва, че е консумирал толкова много, че носът му започва да кърви и някои от страниците му имат кръв от това пристрастяване. Кокаинът идва в момент, когато Кинг е в много тъмен период и се опитва да стои на висота за следващите си проекти. Семейството му се обединява и се бори за него със зъби и нокти. Днес Стивън Кинг не пие и не посяга към опиати.

Що се отнася до новата му книга, тя ще е малко по-различна, поради простата причина, че всички истории отлежават много дълго време и сега опитът на писателя е малко по-мащабен и различен. Кинг продължава да твори и до днес, но вече е отворен за света и има активен акаунт в туитър/х. Социалните мрежи позволиха на повечето му почитатели не само да открият човешката му страна, но дори и да влизат в диалог с него. Последната информация от профила му е, че идва филм по книгата "Сейлъмс Лот". 

Кинг е приятел с Марк Хамил и много други популярни актьори в киното, откровено говори за политика и след като вече е на възраст и притежава статут, който трудно би могъл да се свали, авторът изразява болезнено откровеното си мнение. Дежурните теми на Кинг са представянето на Тръмп, Илон Мъск и Русия. Откровеността му е толкова впечатляваща, че често предизвиква вълна от недоволство, но това изобщо не го притеснява.

Ако сте фенове на Стивън Кинг и неговото творчество, тогава трябва да знаете, че любимата книга на автора е "Историята на Лизи". Писателят иска да покаже какво се крие зад интимния живот на двама души и как може никога да не опознаем човека отсреща. Най-вероятно няма история, върху която Кинг да не е писал, самият той признава, че не знае колко точно книги има зад гърба си, филмите са малко по-популярни, но ако сте почитател на неговото творчество, не забравяйте да честитите рождения му ден в туитър/х.