Джиа Каранди, Марго Хемингуей, руската Рапунцел и Дороти Стратън - проклятието на красотата и живот на ръба на възможното

Те са зашеметяващи, бляскави, богати, изглеждат и живеят така, както би искало едно коварно божество, за да ги принесе в жертва на олтара на едно общество от воайори, които не биха простили нищо по-малко от съвършенство,  с което да си поиграят, преди то да се превърне в мрачна сянка на самото себе си. 

Звездите от модния подиум и кориците на списанията често плащат твърде висока цена за своята популярност. Някои от тях не успяват да се справят с обществения натиск, други стават жертва на зависимости, а обстоятелствата около смъртта им все още остават загадка. Животът на тези супермодели е като създаден и режисиран от зъл сценарист, който се е забавлявал да наблюдава битката за оцеляване до последния им дъх. 

Историите за успех крият зад себе си наистина трагични, дори невъзможни битки. Известните супермодели са подложени на изключителен  натис , борят се с вътрешните си демони и почти никога не побеждават.  СПИН, убийство, свръхдоза и самоубийство при неизяснени обстоятелства - те са искали да живеят, но някой друг е пожелал да се случи по най-драматичния начин и да приключи като хорър.

Джиа Каранджи - първият световен супермодел и първата жена, починала от СПИН

Каранджи е един от най-емблематичните модели на миналия век, а нейната трагична съдба вдъхновява създаването на филма "Джия" от 1998 г. с Анджелина Джоли в главната роля.

Каранджи е първата жена в света, която се окичва с титлата супермодел, появява се на кориците на Cosmopolitan и Vogue в САЩ, Великобритания, Франция и Италия. Става лице на Versace, когато е едва на 18 години, подписва договор с Dior,  легендарните фотографи Хелмут Нютън и Артър Елгорт са пленени от красотата й. Всички искат Джиа...

Тя просто е родена да бъде звезда - с целия трагизъм на тези окови и с невъзможните за преодоляване травми от детството. Джиа е едва на 5 години, когато става жертва на сексуално насилие. Докато крехката й душа и телце се опитват да се справят с ужаса, майка й, без да даде обяснение, напуска семейството. Джиа е само на 11 - сама, опустошена, неразбираща, а само няколко години по-късно вече ще е блян за милиони.

Нейната меланхолична италианска красота рязко контрастира с известните по онова време типове русокоси и синеоки модели. Блестящата й кариера сякаш е мигновена: зашеметяващата способност на Джиа да се превъплъщава я превръща в най-търсения модел в САЩ. В рамките на една година тя вече е иконичен образ и една от най-известните нюйоркски светски личности, звезда на партитата в Studio 54 и любимка на рокери, кралски особи, магнати и филмови звезди.

Но тя е все по-самотна, все по-объркана и във всеки миг е готова да избяга  - избира най-близкия й показан път - дрога, секс, алкохол... Почти всички нейни приятели са от модната индустрия. Взискателният натоварен график на Каранджи не ѝ позволява да се занимава с каквото и да било друго.

В края на снимачния ден тя просто се прибира в луксозния си апартамент, за да вземе поредната утешителна доза. В същия период умира нейният ментор  - Вилхелмина Купър губи битката с рака на белия дроб. Именно тя се грижи за Джиа и проправя пътя й към върха. Без нея Каранджи е просто едно изгубено красиво момиче, което злоупотребява с наркотици и секс. 

През 1981 г. Каранджи е арестувана за шофиране в нетрезво състояние. На 21 години се подлага на операция на лявата ръка заради разпространяваща се тежка инфекция вследствие на инжектираните наркотици. 

Само след две години кариерата на Каранджи започва да се разпада. Настроенията ѝ постоянно се променят, можела да забрави за снимките или да заспи, докато работи. Губи договорите си, до този драматичен момент за таланта и харизмата й са плащани огромни суми, позволява си капризи и дори дръзва да провали грандиозен проект, само заради това, че не си харесва прическата...Скоро се появяват слухове, че може да е ХИВ-позитивна.

Забелязвана в гей-клуба DCA и не крие предпочитанията си -  открито признава, че е лесбийка. Има няколко сериозни връзки, но така и не открива любов, която да й даде опора и смисъл в живота. През 1983 година Каранджи е принудена окончателно да спре работа.

Заминава за Атлантик Сити с гаджето си Рошел - увеличава дозата и стремително се насочва към дъното - удря се в него във Филаделфия - живее на улицата, проституира заради дрогата, често е бита и многократно изнасилвана. Не след дълго постъпва в болница в безпомощно състояние и пневмония.  

Кръвните тестове показват, че тя има СПИН. На 18 ноември 1986 г., на 26-годишна възраст, Джиа Каранджи умира, а причината за смъртта ѝ дълго време е скрита от широката общественост. Първият супермодел в света става първата известна жена, починала от СПИН.

Марго Хемингуей - момиче за един милион долара

Марго Луис Хемингуей носи печалната карма на прочутия си дядо Ърнест Хемингуей и е само на 19 години, когато разбира, че славата я очаква в Ню Йорк, но вече е подготвила и сметката, която трябва да плати. Красивата блондинка бързо се превръща в знаменитост, получава впечатляващи хонорари, пуска на пазара известния парфюм Farberge и става първият модел в историята, подписал договор за един милион долара.

Баща ѝ често е в Ню Йорк по бизнес дела и при едно от тези пътувания взема Марго със себе си. Отсядат в известния хотел "Плаза" и един ден бъдещата звезда на модния подиум се запознава с Ерол Уотсън - успешен бизнесмен и наследник на верига ресторанти за бързо хранене. Много скоро романът им започва да набира скорост и след няколко месеца Марго се премества в неговия апартамент в Ню Йорк на 72-ра улица, малко по-късно двамата се женят и пред красивото момиче се разкрива изумителен и едновременно жесток свят.

Уотсън, знаменитост в кръговете на нюйоркската бохема, запознава любимата си с най-авторитетните представители на модния и артистичен свят на САЩ. През първите месеци от живота си в Голямата ябълка Марго се сприятелява с Анди Уорхол, Лайза Минели, фотографа Франческо Скавуло, както и с много редактори на лъскави издания, дизайнери и музиканти. Наричат я "лицето на новото поколение" и "новият супермодел на Ню Йорк".

Катализатор на успеха са не само легендарният й дядо или Уотсън. Марго се отличава с трудолюбие, естествен чар, непринуденост и безупречни маниери.  Снима се за Elle, Vogue Cosmopolitan и Time, а не след дълго прави пробив и в киното. През 1976 г. Марго се снима във филма "Червило". Критиците са скептични, някои безкомпромисни, но забелязват по-малката ѝ сестра Мариел Хемингуей.

По-късно Марго участва в още няколко филма, но те не ѝ носят така желания успех. По същото време слава започва да печели сестра ѝ Мариел, която публиката и филмовите критици приемат много по-топло от Марго. Съперничеството със сестра ѝ и угасващата слава предизвикват продължителна депресия, която тя се опитва да потисне с наркотици, алкохол и успокоителни.

През 1978 г. бракът на супермодела се разпада - по нейно признание Уотсън не бил най-загриженият мъж и "ми попречи да изградя кариера". Но според близки до Марго, тя  предпочитала да се преструва, че не се интересува от драмите в личния си живот и кариера - продължавала да се появява на събития с усмивка, употребявайки все повече наркотици.

Година след развода Хемингуей се омъжва отново. Заедно с новия й съпруг - венецуелският режисьор Бернар Фуше заминават за Париж. Повечето от приятелите на Марго отбелязват, че тази връзка предизвиква у тях безпокойство - решението на Марго да сключи брак е било донякъде прибързано и необмислено. Както се оказало, те били прави - шест години по-късно съпрузите се разделят, а Марго изпада в още по-тежка депресия.

През 1984 г. моделът получава сериозна травма по време на ски в Австрия, а периодът на възстановяване отнема девет месеца. През това време Марго качва 35 килограма и слага край на кариерата си.

Това е повратна точка в живота на Хемингуей - угасващата слава, съперничеството с успешната сестра, провалът в личния живот, загубата на престиж и пари задълбочават депресията, дрогата и алкохолът са единствените й "приятели".  Животът ѝ се превръща в една безкрайна поредица от лечения в рехабилитационни центрове и последващ срив. Напускайки поредната клиника, Хемингуей заминава на поклонническо пътуване, където възнамерява да се  "просветли духовно" и да "намери душевен мир" . След това пътуване сривът е толкова мощен, че се налага отново да влезе в клиника. 

Благодарение на документалния филм на Мариел "Бягство от лудостта", който излезе през 2013 г., светът видя и откъси от видеодневника на Марго, в който тя описва колко трудно ѝ е било да се бори с демоните си: "Пиех до безсъзнание, после идвах в съзнание и мислех как по-добре да сложа край на живота си. Това е просто непоносимо."

Последният "успех" в кариерата на Марго е фотосесия за Playboy през 1990 г. - с получените пари  успява да изплати дълговете си и да изостави за известно време зависимостите си, но скоро се връща към обичайния начин на живот. Четири години по-късно, в интервю за People, Хемингуей разкрива, че от невръстна възраст страда от депресия, булимия и други психични проблеми заради трудното си детство - според Марго майка ѝ е била напълно нестабилен човек, а кръстникът ѝ я е насилвал сексуално. В отговор на тези твърдения Джак Хемингуей и съпругата му Анджела (мащеха на Марго), заявяват следното: "Тя лъже през цялото време. Семейство ни не иска да има нищо общо с нея. Време е тя да порасне и да поеме отговорност за собствените си нещастия".

На 1 юли 1996 г. Марго Хемингуей се самоубива - тялото е намерено от нейна близка приятелка. Семейството й не вярва на официалната версия на разследването, като смята, че причината за трагедията може да е инцидент. Полицията не открива предсмъртно писмо, истинските мотиви и обстоятелства за смъртта на Марго все още са загадка.

През 2015 г. сестрата на Марго публикува мемоарите си, в които потвърждава версията за самоубийство и автентичността на думите й. "Детството ни беше много трудно. Родителите ни бяха алкохолици, имаха жестоки скандали, крещяха и чупеха чинии. Едва сега осъзнавам, че това не е правилно, не бива да е така. Марго беше права."

Тялото на Хемингуей е погребано в семейния парцел на гробището Кечъм, а по време на траурната служба един от приятелите на супермодела казва: "Аз вярвам в прераждането. След като тя умря, някъде в Африка се появи гепард с очите и горещото сърце на Марго".

Загадъчната смърт на " руската Рапунцел" Руслана Коршунова 

Моделите от Русия винаги са били интересни и "безценна стока" за европейските букмейкъри, които са в постоянно търсене на бъдещи звезди на модния подиум. Дълги руси коси, пронизващи сини очи, стройна фигура и висок ръст - момичетата от такъв тип са наричани "руската мафия" заради факта, че не оставят почти никакъв шанс на конкурентките си. Сред най-известните са Наталия Водянова, Евгения Володина, Александра Пивоварова, Наташа Поли ... и Руслана Коршунова - руската Рапунцел с трагична съдба.

Красивата казахстанка е родена за модния подиум и както често се случва в подобни истории, е открита съвсем случайно. Според една от версиите през ноември 2003 г. Деби Джоунс, старши букер в агенцията за модели "Models 1",  прелиствала списание в самолета, в което случайно открила снимки на Руслана.

Момичето покори света на модата с русата си коса и дълбоките си сини очи. Руслана работи с най-известните дизайнери. През 2005 г. е обявена за едно от откритията на Седмицата на модата в Ню Йорк. До 2008 г. Коршунова участва в рекламни кампании за DKNY, BCBG, Blugirl by Blumarine, Clarins, Ghost, Girbaud, Kenzo Accessories, Marithé & François, Max Studio, Moschino, Old England, Pantene Always Smooth, Paul Smith, става лице на Vera Wang lingerie и парфюма на Nina Ricci - "Nina". Голяма част от хонорарите си изпраща на семейството си в Казахстан.

През 2008 г. животът на 20-годишното момиче внезапно приключва. На 28 юни Руслана полита към земята от апартамента си в Ню Йорк. В кръвта ѝ не са открити нито наркотици, нито алкохол, не страда от психично заболяване, нищо не може да обясни смъртта й. 

Полицията не открива нищо подозрително - нито следи от борба, нито предсмъртно писмо. Но онези, които познавали Руслана, забелязали странностите. Като портиерът на сградата - той бил един от първите, видели тялото ѝ на тротоара, и бил изключително изненадан, че прочутата дълга коса на модела е безмилостно накъсана с ножица и подстригана късо - "сякаш някой го е направил набързо", казал мъжът.

Според една от версиите в разследването Руслана слага край на живота си, след като изпада в депресия заради финансови проблеми и драматична романтична връзка с мъж от Москва. Според информация, публикувана в различи медии и  ELLE, Руслана е споделила пред лайф коуч, че не за първи път изпада в депресия и че и преди е обмисляла самоубийство. Въпросният изповедник е Владислав Новгородцев и той казва: "Видях се с нея и изслушах истории, които не бе споделяла пред никого другиго преди това. Най-важното нещо, което трябва да се знае за нея и за вътрешния ѝ свят, е, че тя беше самотна. Нямаше човек, който да ѝ е наистина скъп, с изключение на майка ѝ."

По-важното е, че Новгородцев работи към  странен тренинг център "Роза" в Москва. Той разкрива, че Руслана е била там през януари и февруари в търсене на "спокойствие на ума". Според Новгородцев младото момиче е било притеснено от аферата си с женен мъж и е имало парични проблеми. Той твърди, че тя е искала пари от него и е намекнала, че някой се възползва от нея, но без да даде повече подробности.

Следователите извършили проверка на тренинг центъра, но така и не били открити достатъчно доказателства, че е имало подбуда към самоубийство. 

Притесненията и съмненията относно дейността на центъра се задълбочават още повече, когато едва на следващата година украинският модел Анастасия Дроздова се самоубива по същия начин, след като името ѝ е свързано с организацията.

Разследващият свързва две трагедии - смъртта на Коршунова и самоубийството на нейната приятелка, модела Анастасия, през 2009 г. Бележката, която тя оставя на майка си, гласи: "Прости ми за всичко." Сред вещите на момичето майка ѝ намерила документи от "Роза на света",  който моделът посещавал заедно с Коршунова. 

Журналистът Пьотр Померанцев започва свое разследване на смъртта на Руслана: той е един от мнозината, които вярват, че тренинг центърът всъщност е опасна секта. Оказва се, че организацията е свързана с Lifespring - американска секта, която банкрутира през 1980 г., след като е осъдена от голяма група свои бивши последователи за нанесени щети върху психичното им състояние. 

Както Пьотр открива, пребиваването в учебния център е било предложено на момичетата от техен познат - и двете момичета са били разочаровани от неуспешни любовни връзки и трудности в кариерата .Докато са в тренинг центъра, обучаваните са принуждавани да влизат в тъмна стая, предназначена да зашемети съзнателната им мисъл и да пресече способността им за критично мислене. След това "треньорът" влиза и заявява: "През следващите дни ще чувстваш дискомфорт. Страх. Но това е хубаво. Това е вътрешната преграда, през която трябва да си пробиеш път.

По време на разследването на "Острова на педофилите" на Джефри Епщайн, стана ясно, че Руслана е била там няколко пъти за важни клиенти. 

Истинските причини за смъртта на Руслана Коршунова все още са неизвестни - и е напълно възможно мистерията на тази трагедия никога да не бъде разкрита. А "руската Рапунцел" завинаги ще остане в историята на модата като момичето с ябълката от страхотната реклама на Nina Ricci.

Дороти Стратън, на която никой не се смееше

През 1978 г. бъдещата звезда на модния подиум  продава сладолед в ресторант Dairy Queen в беден квартал на Ванкувър, когато съдбата я среща с фотографа Пол Снайдър. Красотата на Дороти веднага привлича мъжа, който по това време печели пари и като сводник. Той вижда в момичето перспектива за собственото си забогатяване и прави всичко възможно да я убеди да се снима гола, и как това ще я изстреля а си в Холивуд (въпреки че по това време момичето все още нямало 18 години). Успява, разбира се.

След това Снайдър настоява да се ожени за обещаващата старлетка и безсрамно се възползва от нея и парите й,  докато момичето получава изгодни договори.

Пред Дороти наистина имало обещаващо бъдеще. Получава една от главните роли във филма на Питър Богданович "Всички се смееха", излязъл на екран през 1981 г., след нейната смърт. На снимачната площадка на филма Дороти започва връзка с режисьора. "Тя беше просто зашеметяващо красива", казва актрисата Колийн Кемп, която играе заедно със Стратън. - Имаше нещо неземно в нея".

Но кариерата на Дороти спира в един миг. На 14 август 1980 г. Стратън отива в дома на Снайдър, за да поиска развод. Пол изнасилва и убива 20-годишното момиче, след което се самоубива.

Трагичната съдба на Дороти вдъхновява създаването на два филма - телевизионният "Историята на Дороти Стратън" от 1981 г. и драмата "Star 80" от 1983 г. на Боб Фос. Ролята на Дороти (каква ирония) е изпълнена от Мариел Хемингуей, Ерик Робъртс се превъплъщава в Снайдър. Филмът е заснет в същата къща, в която е извършено убийството.

Години по-късно Питър Богданович пише книга за Дороти, озаглавена "Убийството на еднорога", която излиза на пазара през лятото на 1984 г. По-късно се жени за сестрата на Дороти - Луиз, която е едва с една година по-голяма от собствената му дъщеря. Двамата се развеждат през 2001 г.