В епохата на генеративния изкуствен интелект музикалната индустрия е изправена пред ново предизвикателство - алгоритмите вече не просто създават мелодии, а копират стилове, аранжименти и дори характерни вокални особености. В отговор на тази тенденция Sony Group разработва собствен инструмент, който анализира AI-генерирана музика и изчислява степента на сходство с вече съществуващи произведения.

Системата може да посочи в количествено изражение доколко дадена композиция напомня на конкретни артисти или каталози. Например анализът може да покаже, че 30% от музикалната структура има прилики със стила на The Beatles, а 10% съдържа елементи, характерни за Queen. Ако авторите на новото произведение са склонни да съдействат, Sony може да поиска информация директно от използвания AI модел за начина, по който е бил обучаван. При липса на такова съгласие системата извършва самостоятелен анализ на сходството.

Все още няма яснота кога инструментът ще бъде внедрен масово, но за глобален издател като Sony това е стратегически ход в защита на интелектуалната собственост. При доказано значително сходство с вече съществуващи каталози може да се стигне до изискване за лицензионни плащания. Така музикалният бизнес се подготвя за нова фаза, в която алгоритмите ще бъдат наблюдавани не само по отношение на качеството, но и на източниците на вдъхновение.

Паралелно с разработката на този инструмент компанията е внедрила защитни механизми, които ограничават възможността външни AI системи да използват съдържание, върху което Sony притежава права. Това подсказва, че битката между креативността и машинното обучение тепърва ще се задълбочава - и че регулацията вероятно ще се превърне в ключов фактор за бъдещето на AI музиката.