Русия се готви да засили атаките срещу Украйна, след като е стигнала до извода, че преговорите за мирно споразумение са блокирани. Това твърдят трима души, близки до Кремъл. По думите им Москва обмисля по-мощни удари с конвенционални балистични ракети по Киев, включително по центъра на столицата, както и по инфраструктурни обекти в други украински градове. Източниците са пожелали анонимност заради чувствителността на темата.

Според тях практически всички рамки за преговори са се разпаднали и двете страни са се върнали в изходна позиция. Путин не възнамерява да прекрати войната под натиска на санкциите или на украинските атаки срещу руски нефтопреработвателни заводи и логистични мрежи. Членовете на НАТО продължават да снабдяват Киев с оръжия и разузнавателна информация, а настоящата фаза на военните действия не се разглежда като връхна точка на ескалацията.

Президентът Владимир Путин даде знак за позицията си в коментар пред репортер на държавната телевизия. Той омаловажи въздействието на украинските удари върху руската икономика и заяви, че Украйна е „отворила тази кутия на Пандора“. „Е, бъдете готови да понесете ответен удар по най-чувствителните си сектори на икономиката“, каза Путин.

Американските усилия за прекратяване на войната не доведоха до пробив. Преговорите са се забавили, докато президентът Доналд Тръмп се фокусира върху конфликта с Иран. Кремъл се е отказал и от надеждите за споразумение, което според него Путин и Тръмп са постигнали на срещата си в Аляска през август миналата година.

Възможният план би изисквал Съединените щати да окажат натиск върху Украйна да предаде Донецка област като част от договореност за прекратяване на войната. Киев последователно отхвърля искането на Путин да предаде пояса от укрепени градове в Донецка област, които руските сили не са успели да превземат в боевете от 2014 г. насам.

Държавният секретар на САЩ Марко Рубио заяви през юни, че Вашингтон не споделя руската позиция: „Ако беше имало споразумение, войната щеше да приключи“. След разговор с руския външен министър Сергей Лавров във Филипините през юли Рубио каза, че са нужни „нови концепции“.

Директорът на ЦРУ Джон Ратклиф е посетил Москва във вторник за разговори с руските си колеги, но не е ясно върху какво са били съсредоточени те. Очакваше се американските пратеници Стив Уиткоф и Джаред Кушнър да пътуват до Москва след осеммесечна пауза и да посетят Киев за първи път. Дати за тези пътувания обаче не са обявени.

При отсъствието на дипломатически напредък Москва вижда малко алтернативи на по-нататъшната ескалация в преследването на военните си цели, твърдят още четирима души, близки до Кремъл. Очакванията Уиткоф и Кушнър да пристигнат с нови предложения са свързани с надежда, но вероятността за пробив се оценява като много ниска. Кремъл смята, че вече е направил отстъпки, които са отслабили позицията на Русия, и разглежда срещата в Анкъридж като поредния провалил се компромис.

През последните месеци Русия и Украйна засилиха въздушните удари по територията на другата страна. Украйна атакува нефтопреработвателни заводи, което доведе до широко разпространен недостиг на гориво в Русия. Удари по складове на компаниите за електронна търговия Wildberries и Ozon са причинили щети за милиарди долари на логистичните мрежи.

Руските ракетни атаки разкриха хроничен недостиг на прехващачи за украинската противовъздушна отбрана. Това остави Киев уязвим към удари по електроенергийната и отоплителната инфраструктура, които през миналата зима оставиха милиони хора без светлина и отопление.

Русия и Украйна атакуват и търговски кораби и пристанища на другата страна в Черно море. Това поражда опасения за доставките на зърно на световните пазари. Двете държави осигуряват повече от една четвърт от световния износ на пшеница, а нападенията се извършват по време на тазгодишната реколта.

Ескалацията засилва опасенията сред руски официални лица, че Путин може в крайна сметка да прибегне до тактически ядрени оръжия като последна мярка. Западни представители отдавна се тревожат от възможността Русия да наруши световното табу върху използването на ядрено оръжие във война, установено след хвърлянето на атомните бомби над Япония през 1945 г.

В Москва напоследък се чуват повече гласове на ястреби, които подкрепят подобна стъпка. Тя се разглежда като възможна крайност, тъй като според тези позиции единственият изход, по-лош за Путин от продължаването на войната, би бил загубата ѝ.

Тактическите ядрени оръжия имат по-слаби бойни глави и по-малък обсег от стратегическите ракети. Те са предназначени да повлияят на конкретно бойно поле, а не да унищожат цял град или държава. Въпреки това взривът може да бъде огромен, а радиоактивното замърсяване да засегне големи територии.

Засега няма признаци, че Русия се готви да изстреля ядрени оръжия в Украйна. Инвазията, започнала от Путин през февруари 2022 г., е трябвало да донесе победа за няколко дни, но навлиза в петата си година с огромни руски жертви и без ясна перспектива за край. През годините Путин неведнъж е използвал ядрени заплахи, за да опита да сплаши западните съюзници на Украйна и да ограничи подкрепата им за Киев.

Фиона Хил, старши изследовател в института „Брукингс“ и бивш съветник по националната сигурност на трима американски президенти, включително Тръмп през първия му мандат, заяви, че около Путин не се вижда колективна воля за противопоставяне, докато той разполага с много начини да изтощава хората. По думите ѝ са необходими съгласувани, колективни и последователни усилия, съчетани с дипломация. Хил добави, че Путин е целенасочен, докато противниците му са разпръснати.

Администрацията на Джо Байдън на практика е предупредила Русия, че използването на ядрено оръжие във войната ще доведе до масиран конвенционален отговор от САЩ. Хил обаче постави под съмнение дали Доналд Тръмп би отправил същото предупреждение. Според нея Путин проверява докъде може да стигне, преди хората да отстъпят.

Китай и Индия, сред ключовите партньори на Русия, са предупредили Путин да не използва ядрени оръжия. Китай е предал на Москва да не обмисля дори детонирането на тактическо ядрено оръжие в Украйна, заявиха украинският президент Володимир Зеленски и висш европейски служител.

Путин трябва да се срещне с китайския президент Си Цзинпин и индийския министър-председател Нарендра Моди на срещата на върха на Шанхайската организация за сътрудничество в Киргизстан през следващата седмица.

Александър Габуев, директор на Центъра „Карнеги Русия-Евразия“ в Берлин, оценява риска от използване на тактическо ядрено оръжие като изключително нисък. Според него военната му ефективност на днешното разпръснато бойно поле е ограничена, докато политическата цена за нарушаване на ядреното табу би била висока.