Новият политически сезон започва без въображение, управляващо мнозинство без удобни оправдания и опозиция, която продължава да търси посока. Така политологът доц. Христо Панчугов оцени заявките на парламентарните сили след лятната ваканция на депутатите.

По думите му декларациите от парламентарната трибуна не са донесли нищо ново, а по-скоро са потвърдили вече познатите позиции. „Липсва въображение. Ние чуваме това, което като че ли някак се очаква политиците да произнесат“, коментира Панчугов.

Той посочи, че през последните месеци страната е видяла пълно мнозинство, което не успява да изпълни значителна част от заявените задачи, както и опозиция, която не може да формулира ясни цели. Според него през новия сезон предстоят няколко ключови изпитания.

Първото от тях е приемането на държавния бюджет. Тогава управляващото мнозинство ще трябва да покаже чрез конкретни инструменти каква политика възнамерява да провежда. Досега управляващите са можели да се позовават на наследството от предишните кабинети или на краткото време, с което разполагат. „Оттук нататък вече ще се очакват конкретни инструменти, които да демонстрират, че има някаква политика и тя бива преследвана“, заяви политологът.

Вторият сериозен тест ще бъде изборът на нов Висш съдебен съвет. Панчугов определи като проблематично свеждането на разговора за съдебната реформа до въпроса кой ще влезе в следващия състав на съвета. По думите му това не е реформа, а продължение на политическия спор за контрола върху съдебната власт. „Разговорът за хората към този момент не е произвел нито една смислена реформа в съдебната власт“, каза той.

Политологът критикува и управленската програма, която според него е поредица от клишета и пожелания без достатъчно ясни механизми за изпълнение. Като пример посочи външната политика. В нея са заложени задачи от рутинен характер, но липсва ясна визия какво управляващото мнозинство разбира под български национален интерес, смята Панчугов.

Третият голям фактор ще бъдат президентските избори. Според него те могат да покажат както реалното състояние на управляващите, така и способността на опозицията да предложи алтернатива.

Панчугов вижда в декларацията на „Възраждане“ опит за преразпределение на избиратели, които търсят по-остра опозиция на политическата система. В нея партията се е върнала към статистиката от социализма, говорила е за икономическа разруха и е заявила необходимостта от промяна.

Според политолога Румен Радев е успял да привлече част от тези избиратели, които го възприемат като по-автентичен противник на статуквото. Това поставя „Възраждане“ пред необходимостта да си върне част от изгубената подкрепа. „Играта по носталгията към предишните времена, играта с радикализацията, връщането на тази реторика всъщност цели опит да се откъснат парчета от „Прогресивна България“ към „Възраждане“ през кандидатурата на президента“, смята Панчугов.

Пред ГЕРБ също стои дилемата дали да участва активно в президентската надпревара със собствен кандидат, или да избере друг модел на поведение. Панчугов не очаква обединение вдясно около единна кандидатура, тъй като част от опозиционните формации вече са направили своите избори.

Ако ГЕРБ не издигне свой претендент и призове избирателите си да гласуват „по съвест“, това може да изглежда като лесно решение, но всъщност би било знак за липса на политическа визия, смята той.

Президентският вот има значение и за следващите местни избори. По думите на Панчугов именно местната власт е „дългата игра“ в българската политика. Партиите, които постигат успех на местни избори, се задържат в политиката, докато провалът на местния вот често поставя началото на техния залез.

Панчугов коментира и посланието на ДПС за необходимостта всички да вървят заедно към общото благо. Според него понятието „заедност“ отдавна е част от политическия език на движението, но зад него не вижда реално съдържание. „ДПС са класическа корпоративна формация, която търгува с едни заложнически гласове“, заяви той.

По думите му големият въпрос е дали тези гласове все още са толкова „заложнически“ и дали могат да бъдат използвани като политически ресурс на предстоящите избори.