Тя е подобна на широкоразпространения и познат на всички зеленчук. Но морската краставица е интересен обитател на морското дъно. Известни под латинското си наименование Holothuroidea, но разговорно наричани „морски краставици“, тези морски животни имат продълговата форма и жилава кожа. Живеят във пясък, в пукнатини на подводни скали и коралови рифове. От векове някои от разновидности им, близо 500 на брой, се използват при лечение на определени болести. 

Като всеки организъм на планетата морската краставица има своето място в екосистемата. Тя играе сериозна роля в справянето с проблема на окисляване на морската вода, който е вследствие на климатичните промени и наличието на голямо количество въглероден двуокис. Наред с функцията му по отношение на баланса на морската вода, този морски обитател е и екзотичен деликатес, който носи огромни печалби.

За разлика от обикновената краставица, която се консумира навсякъде по света и е достъпна за много хора, морската краставица е особено ценена в Азия, а цената ѝ достига хиляди долари. 

В Китай морският организъм се смята за изключителен деликатес и се сервира в най-скъпите ресторанти. В Малайзия и Индонезия се използват терапевтичните свойства на морската краставица, като от нея се правят масла, кремове и продукти за разкрасяване.

Обикновено морската краставица се предлага изсушена в луксозни дървени опаковки в китайските деликатесни магазини. 
Заради голямото търсене в Азия и огромният интерес от страна на фармацевтични компании, все повече страни изнасят големи количества от иначе изглеждащия неугледно морски обитател. 

От 1996 г. до 2011 г. броят на държавите, които изнасят продукта са нараснали от 35 на 83. 

Показателен е фактът, че в Мексико се наблюдава почти напълно унищожение на вида. Вследствие на увеличения улов на морска краставица, цената ѝ също бележи ръст. През 2020 г. Китай и Хонконг са били най-големите вносители на продукта, като са усвоили около 70 на сто от предлаганите на световния пазар количества на стойност около 270 милиона долара. 

Манията по консумация на морска краставица в Китай създава опасна верига на предлагане в Африка, Латинска Америка, Южна Азия и Средиземноморието, особено при положение, че според данни на Организацията на ООН по прехрана и земеделие пазарът на екзотичния продукт достига 4,5 милиарда долара (към 2017 г.).  

Фактът, че цената на килограм може да се достигне три хиляди долара естествено създава предпоставки и за незаконен улов, а голямото търсене води до сериозен натиск върху популацията на морска краставица в огромен географски регион от Южната част на Тихия океан до Средиземноморието. 

В Гърция морският обитател е популярен основно като стръв и не се възприема като храна. В последните две десетилетия обаче се наблюдава засилен улов на морска краставица с цел износ към Азия. Вследствие на тази тенденция, популацията на морския обитател в района бележи спад. 

В периода 2018-2019 г. закон ограничава начина, периода и броя на рибарите, които могат да ловят морска краставица в гръцки води. 

Това обаче не пречи на разгръщането на мрежа за незаконен улов в цяла Гърция. Мрежата включва и други държави, като например Италия, която е първата държава в Европа, която напълно, макар и временно, забранява улова на морска краставица, а природозащитни организации следят за прилагане на закона.

Забраната естествено не спира местните да се поддават на желанието за бърза печалба. Близостта на Италия с Гърция и общата морска граница прави възможно изграждането на нелегален канал за трафик на морска краставица. През март миналата година например, италианските власти заловиха три тона живи морски краставици, чиято крайна дестинация беше Гърция.

Намаляването на популацията на морски краставици в гръцки води има своите реални последствия. Тъй като морският обитател се грижи за чистотата на водата и яде мъртви морски организми, липсата му създава проблеми за рибарите. Особено при положение, че заради пандемията тонове миди не са били събрани и изкарани от моретата. 
Стъпка в решаването на проблема са проектите за възстановяване на популацията от морски краставици и прекъсването на веригата в незаконния им улов.

Идеята включва и изграждане на ферми по модела на тези за миди и ципура, където морският обитател да се отглежда в заградено пространство в морето и да не се налага да бъде ловено в естествена среда, за да бъде продадено на пазара.