„През 70-те и 80-те години всички ресторанти в Ардино бяха пълни с хора. Нареждаха се опашки пред заведенията – така започваше всяка приятелска вечер“, спомня си с усмивка 69-годишният Бехчет Йълмаз. Днес той живее в турския град Бурса, но е родом от ардинското село Бистроглед, където сега прекарва пенсионерските си години.

Целият му трудов път е свързан с ресторантьорството – като сервитьор и барман. В периода от 1975 до 1989 г. Бехчет Йълмаз работи в най-елитните ресторанти на Ардино – „Арда“ и „Ардон“, където преживява едни от най-активните и запомнящи се години в кариерата си.

„Тогава нямаше меню – просто изброявахме какво предлагаме: основно кюфтета, кебапчета и мешана скара. Сервирахме качествен алкохол и добри мезета. Заплатата беше 80 лева, но истинските доходи идваха от бакшишите. Особено в петък вечер, преди почивните дни, можехме да изкараме над 100 лева само от бакшиши. Животът беше сигурен и спокоен. Хората – щастливи и трудолюбиви“, разказва той с носталгия.

През 1989 г., заедно със семейството си, Йълмаз се премества в Турция, където продължава да работи в ресторанти до пенсионирането си. Въпреки годините, любовта му към родното село не отслабва.

„Имам двуетажна къща тук и не бих я заменил дори за два апартамента в Бурса. Тук е красиво – чист въздух, зеленина, тишина. Истинско спокойствие“, казва с усмивка дългогодишният сервитьор.

Спомените на Бехчет Йълмаз не са просто лична история – те са живата хроника на едно отминало време. Време, в което ресторантите не бяха просто място за хранене, а сцена на социалния живот, място на човешки срещи, труд и удовлетворение.

Гюнер ШЮКРИ