Преди да се превърне в една от най-големите звезди на Холивуд, Одри Хепбърн прекарва няколко важни години в едно малко английско селце, където открива любовта си към балета и сцената.

Когато човек си представи Хепбърн, вероятно първо се сеща за малката черна рокля, елегантността или образа на Елиза Дулитъл в "Моята прекрасна лейди". Много по-рядко обаче историята започва с едно спокойно селце в английската провинция.

Именно Елъм в графство Кент, недалеч от Кентърбъри, е едно от местата, които оставят отпечатък върху детството на бъдещата холивудска звезда. Там, в края на 30-те години на 20. в., Одри учи, танцува, създава приятелства и постепенно развива онази любов към изкуството, която по-късно ще я отведе до сцените на Лондон и Ню Йорк и до върховете на световното кино. Днес селото продължава да пази спомена за момичето, което тогава никой не е можел да предположи, че един ден ще стане икона.

Одри е родена през 1929 г. в Брюксел в семейство с аристократични връзки. Майка й Ела е нидерландска баронеса, а баща й Джоузеф е британец. Семейството често се мести между Белгия, Англия и Нидерландия.

През 1935 г. баща й напуска семейството. Раздялата оказва силно влияние върху малката Одри и няколко години по-късно тя е изпратена в Англия, за да получи образование. Така бъдещата актриса се озовава в Елъм. Според местните историци тя живее там в Орчард Котидж заедно със семейство Бъчър. Днес на сградата има синя паметна плоча, която отбелязва връзката на Хепбърн със селото.

Одри посещава малкото частно училище на Мис Риджен в центъра на Елъм. Именно там според местните историци една от сестрите насърчава момичето да се занимава с музика и танци. 

 

 

 

 

View this post on Instagram

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

A post shared by Audrey Hepburn (@rareaudreyhepburn)

За съвременния посетител Елъм изглежда като типично спокойно английско селце със старинни сгради, кръчми, малки магазинчета и тиха атмосфера. През 30-те години обаче животът там е бил значително по-оживен. Местните историци описват селото като място с повече магазини, кафенета и пъбове, отколкото има днес. За едно момиче на възрастта на Одри това означавало, че голяма част от ежедневието му може да бъде съсредоточена именно в рамките на малката общност. Тя имала приятелки, занимавала се с балет и прекарвала време в местните кафенета.

Трудно е да си представим тази картина, когато знаем как изглежда по-късният живот на Хепбърн с парижките модни дефилета, холивудски премиери, луксозни хотели и срещи с най-известните хора на века. Но там, в това спокойно място, започва да се оформя момичето, което един ден ще се превърне в символ на елегантността.

Щастливото детство в Англия обаче приключва. През 1939 г., когато Европа вече е на прага на Втората световна война, майката на Одри решава да я върне в Нидерландия. Тя смята, че страната ще остане неутрална и така дъщеря й ще бъде в безопасност. 

След германското нахлуване в Нидерландия през май 1940 г. Одри прекарва голяма част от тийнейджърските си години под нацистка окупация. За известно време използва името Еда ван Хеемстра, тъй като майка й смята, че английският й произход може да бъде опасен в окупираната страна.

Бъдещата звезда вече не живее в безопасното английско селце. Тя се оказва в свят на ограничения, страх, недостиг на храна и насилие. Но в Арнем Одри продължава обучението си по балет. Тя учи в консерваторията и постепенно става много добра танцьорка. По-късно самата Хепбърн разказва за малки тайни танцови представления, организирани по време на войната. Те се провеждали при затворени и затъмнени прозорци, а събраните средства били предназначени за холандската съпротива.

Най-тежките години идват в края на войната. През 1944-1945 г. храната в окупираната Нидерландия става крайно недостатъчна. Семейството на Одри оцелява с оскъдни количества храна, а тя самата страда от тежко недохранване. По-късно се разказва, че семейството използвало дори брашно от луковици на лалета, за да приготвя храна.

Одри развива анемия и жълтеница и отслабва драматично. Последиците от войната се оказват важни и за бъдещата й кариера. След края й тя продължава сериозно да се занимава с балет, първо в Амстердам, а след това в Лондон. Мечтата й е да стане примабалерина. Но тялото й вече носи следите от преживяното.

След войната учи при известната балетна педагожка Соня Гаскел в Амстердам, а след това заминава за Лондон, където продължава обучението си при Мари Рамбер. Там обаче получава болезнената новина, че професионалната кариера като примабалерина вероятно няма да бъде възможна. Сред причините са ръстът й, изоставането в професионалната подготовка и отслабналото й физическо състояние след годините на недохранване.

Чак през 1951 г. Хепбърн вече получава по-сериозни роли, а две години по-късно идва големият пробив с "Римска ваканция". За изпълнението си тя печели "Оскар" за най-добра актриса. Следват още десетки роли, които я превъщат в една от най-разпознаваемите жени в историята на киното.

Няма данни Хепбърн да се е връщала в Елъм като възрастна, но местните жители продължават да се гордеят с връзката на селото с нея. Днес синя паметна плоча на сградата, в която е живяла, напомня за онези години. Когато Одри Хепбърн е била там, никой не е знаел, че едно от момичетата в малкото селско училище ще се превърне в холивудска легенда. За хората от Елъм тя просто е била едно от децата, които ходят на училище, танцуват балет и прекарват времето си с приятели.

Днес историята изглежда съвсем различно.