Ана Ахматова влиза в литературния свят на Русия като изискана салонна дама. Нейните стихове се рецитират и пеят в бохемските салони на Санкт Петербург, нейният профил е запечатан от Амадео Модилиани, поетически благослов й прави самият Александър Блок. И не само той.

Анна Андреевна Горенко – Ахматова е родена през юни 1889г. край Одеса. „Родена съм в една година с Чарли Чаплин, Крайцеровата соната на Толстой, Айфеловата кула и, струва ми се, с Елиът. През това лято Париж празнувал 100 години от падането на Бастилията. В нощта на моето раждане празнували и празнуват древната Еньовска нощ – 23 юни”. Нейната майка била чингизка, татарската княгиня Ахматова, чиято фамилия прави свое литературно име.

Когато избухва Октомврийската революция много литератори не са могли да понесат стълкновението с жестоката революционна действителност.
Ахматова остава. Своето решение тя обяснява с поредния поетически шедьовър:

Мне голос был. Он звал утешно,
Он говорил: „Иди сюда,
Оставь свой край глухой и грешный,
Оставь Россию навсегда.
Я кровь от рук твоих отмою,
Из рердца выну черный стыд,
Я новым именем покрою
Боль поражений и обид.”


Но равнодушно и спокойно
Руками я замкнула слух,
Чтоб этой речью недостойной
Не осквернился скорбный дух.

Следващите десетилетия изискват от Ахматова голямо мъжество. Разстрелът на Гумильов, нейният съпруг, двукратния арест на сина й, нападките в ортодоксалния комунистически печат, пресичат поетическия глас на Ана Ахматова за цели 15 години.
Но, когато започва войната и под въпрос е поставено съществуването на Русия като нация, Ана Ахматова пак се оказва на гражданска и патриотична висота.

МУЖЕСТВО
Мы знаем, что ныне лежит на весах
И что совершается ныне.
Час мужества пробил на наших часах,
И мужество нас не покинет.

Не страшно под пулями мертвыми лечь,
Не горько остаться без крова,
И мы сохраним тебя, русская речь,
Великое русское слово.

Свободным и чистым тебя пронесем,
И внукам дадим, и от плена спасем
Навеки!

Июль 1941, Ленинград

Войната свършва и тя отново е в изгнание от литературата. С горестно известното постановление на Оргбюрото на ЦК на ВКП „О журналах „Звезда” и „Ленинград” от 1946г. за поредните 20 години. „То ли монахиня, то ли блудница” – язвително я охарактеризират от партийната трибуна.
В годините на хрушчовското размразяване Ахматова не се поддава на изкушението да възглави хора на разобличителите на сталинския режим. За своите майчини страдания тя се изказва само веднъж, но го прави така, че нейната лична трагедия прозвучава като трагедия на всички жени в Русия.

РЕКВИЕМ
Нет, и не под чужим небосводом,
И не под защитой чуждых крил,
Я была тогда с моим народом,
Там, где мой народ, к несчастью был.
Славата и признанието идват при Ахматова към края на живота й. През 1964г. е наградена с международната премия „Етна-Таормина”, а през следващата година, в Англия става почетен доктор на Оксфордския университет.

Разрыв
1
Не недели, не месяцы — годы
Расставались. И вот наконец
Холодок настоящей свободы
И седой над висками венец.

Больше нет ни измен, ни предательств,
И до света не слушаешь ты,
Как струится поток доказательств
Несравненной моей правоты.

***
Родилась я ни поздно, ни рано
Это время блаженно дно,
Только сердцу прожить без обмана
Было Господом не дано.

Оттого и темно в светлице
Оттого и друзья мои,
Как вечерние грустные птицы,
О небывшей поют любви.

1913г.


Сдружения „Приятели на Русия, Украйна и Беларус” и „Россианье ХХІ века” канят варненската общественост на вечер, посветена на живота и творчеството на Ана Ахматова, която ще се състои на 11.12.2006г. в кафе-театъра на Фестивален комплекс – Варна. Вход – свободен.