Още преди време в известен сериал главната героиня изказа на глас мисълта, която днес аз си повтарям като мантра: Във времена, в които е толкова лесно просто да си легнеш с някого е изключително трудно да откриеш някого, до когото искаш да се събудиш.

Напоследък много често чета и слушам различни хора, които се оплакват от това, че всички искат само секс или обратното – хвалят се, че нищо друго не им трябва.

Жалко, но факт.

По дългите връзки съм и зная какво има и какво няма в тях. Зная, че изпълнението за една вечер не може да замени секса с твоя човек, дори когато той е подпийнал и изморен от работа. Зная го, защото в единия случай задоволяваш конкретна потребност, а в другия храниш цялото си Аз.

Да си прегладнял и да си купиш кюфте във филийка хляб е съвсем различно от това да се прибереш вкъщи и сам да си сготвиш – да вложиш любов и мисъл, да си откраднеш от хапването, докато още не е готово, да се опариш на печката и въпреки това да ти е безумно вкусно.

Аз съм обикновено момиче. Не се интересувам кога кой и как е дал начало на модата на "само секс". От време на време се замислям разбира се само, за да изкажа една сочна благословия на въпросния субект, но толкова. Искам нещо много просто – момче, в което да се влюбя и да продължа да обичам.

Искам да го подкрепям, да го мотивирам, да го изненадвам, да му се усмихвам и да знам, че той пази един специален поглед само за мен.

Не ме интересува дали ще има пари, бих работила и за двама ни, ако е нужно.

Не се интересувам от тялото на Аполон – онзи поглед и една усмивка, нищо друго не ми трябва.

Не искам да има 6 дипломи от различни университети – искам да мога да говоря с него.

Не ми пука дали има скъпа кола – искам той да е уверен в себе си.

Бих се радвала на всяка негова малка мания – коли, спортове, фитнес – просто наистина не ме интересува.

Има едно важно нещо, но с него няма да направя компромис. Искам да обичам и да бъда обичана.

А нека да има момичета и момчета, които правят "само секс" – няма лошо. Въпрос на вътрешно усещане на нещата от живота. Не злобея, даже понякога малко ви завиждам, защото така е по-лесно, но на мен не ми се получава. Както казваше една моя любима приятелка: "Няма смисъл да излагам занаята, не ставам за такива работи".

С поздрав към всички големи и малки момичета и момчета, които също като мен понякога губят вярата, че любовта в глупавите ни времена отново ще им се случи.

Автор: Джоя Бенвенисти /edna.bg