Във връзка с посещението в България на руския премиер Владимир Путин отново чуваме официално изразени становища на управляващите в страната ни за „твърдото им намерение” да се построи АЕЦ „Белене”. От медиите научаваме за телефонни разговори по енергийните проекти между двамата премиери.

Отправят се покани до съседни държави за конкретно процентно участие в проекта, с искане за бърз отговор. Дали не би било разумно заедно с предложените проценти участие на съседните държави в строежа на новата АЕЦ, да им се прибави и съответно процентно участие за съхранение на радиоактивните отпадъци и отработеното ядрено гориво на тяхна територия?

Президентът Първанов се изяви с екзотичното предложение към президента на Сирия, за доставяне на електроенергия добивана в АЕЦ „Белене” на Сирия!?
Разбира се, без да се затормозява с икономическите и финансови подробности за необходимата инфраструктура.

Когато настоящото правителство дойде на власт преди година и половина, обяви официално намерение за подлагане на проекта АЕЦ „Белене” на пълен икономически анализ, намиране на стратегически европейски инвеститор и едва след това взимане на решение за бъдещето му. Обяви се за промяна на подхода към АЕЦ „Белене” от чисто политически към икономически и експертен.

Все още нямаме икономически анализ, липсва анализ за разходи и ползи, липсва стратегически инвеститор, в замяна отново чуваме, че АЕЦ „Белене” „трябва да бъде построен”, аргумент в стил Румен Овчаров.

Всичко това се случва на фона на представената на10.11.2010 г. от комисаря по въпросите на енергетиката Гюнтер Йотингер нова енергийна стратегия на ЕС до 2020 г. В предложената от Европейската комисия стратегия, като основен приоритет се посочва намаляване разхода на енергия, енергийна ефективност.

Нашето правителство би трябвало да съобрази енергийната политика на страната именно с тези приоритети, защото България е част от ЕС, имаме икономическа и финансова криза и политика на свиване на разходите във всички сектори.
Отчитането на общите за ЕС приоритети би ни позволило достъп до съответните иновативни финансови инструменти на общността.

Още повече, в последните години в България се създадоха няколко алтернативни енергийни стратегии, които се основават именно на повишаване на енергийната ефективност, напълно в тон с европейската тенденция за развитие на енергийния сектор.

Тези стратегии напълно доказват пълната икономическа несъстоятелност на проекта АЕЦ „Белене”. От което следва, че изграждането на нова атомна централа ще е пагубно за икономиката на България за дълъг период от време и ще обслужва единствено интересите на Русия.
Тодор Тодоров, ЕС „За Земята”