Рембранд ван Рейн - най-изтъкнатият художник от златния век на холандската живопис, е разчитал на комбинация от огледала и лещи, с които е пресъздавал образи върху платното.
Към това насочва не само приликата на нарисуваното с прожектиран образ, но и използването на подобна технология от съвременните му колеги, твърди британскиут художник Франсис О'Нийл, съобщава Artprice.
Голямо впечатление на О'Нийл направили малките автопортрети на Рембранд, които са много подробни и с отлично контролирани пропорции. Затова решил да провери съществуващата вече теория, че някои ренесансови майстори са използвали оптични помощни средства. Това според него може да се докаже и с обикновено дамско двойно огледало и слънчева светлина.
С помощта на София Палаца Корнър – учен, физик, той проследява как са действали художниците и различните комбинации, които са правели.
Използването на оптика обяснява леко изместения от центъра фокус на очите в автопортретите на Рембранд.
През 17 век холандският художник Йоханес Вермер също използва оптика (камера обскура) като помощно средство в своите живописни платна. Той е поставял лист хартия в самата камера обскура и по този начин правел скиците на картините си, които имат перфектна перспектива и геометрия. Някои от известните художници на 18 век също използват камера обскура. /БГНЕС