Астрофизикът от полско-американски произход Никодем Поплавски изненада научното общество с една простичка на пръв поглед теория.

Тя дава елегантно обяснение на повечето загадки на съвременната наука за Вселената – от природата на тъмната материя до това къде водят черните дупки.

Тази нова теория звучи в синхрон с най-новите наблюдения, но, както признава самият астрофизик, ще бъде трудно да се намерят изчерпателни доказателства.

Какво е тъмната енергия и защо тя отслабва — загадка, не по-малко интригуваща от въпроса: какво се намира от другата страна на сингулярността?

Астрономите търсят отговор на всяка от тези загадки от десетилетия насам.

Но теоретичният физик Никодем Поплавски, който вече се е отличил с концепцията си за мултивселените, смята, че е в състояние да ги разреши всички наведнъж.

Вместо да търси неочаквани решения на уравненията на Айнщайн, той предлага да се изхожда от следната предпоставка: цялата наша Вселена се върти. И това въртене определя редица от нейните ключови свойства. Звучи доста екстравагантно, но, колкото и да е учудващо, редица факти се вписват добре в тази теория. Например, съвсем наскоро наблюдения с телескопа Webb разкриха странна закономерност: приблизително две трети от галактиките се въртят в една посока (което противоречи на Закона за големите числа). А ъгълът между вероятната ос на тяхното въртене и оста на основния поток на близките купове е почти прав – около 98 градуса.

Всичко това сочи към асиметрия в устройството на Вселената и провокира търсенето на екзотични обяснения.

Но ако Вселената се върти, от това логично следва, че тя не е единствена. В края на краищата, всяко движение (включително въртеливо) е възможно само по отношение на друга, независима система от координати. В този случай – мултивселена. При това в концепцията на Поплавски самият факт на въртенето се обяснява доста просто: с това, че вселените се зараждат вътре в черните дупки.

Това, че черните дупки (или поне много от тях) се въртят, вече е доказано. Следователно всичко, което се намира зад хоризонта на събитията, ще наследи оста и посоката на движение от „майчиния” обект. Това означава, че с голяма вероятност нашата Вселена също се намира вътре в колосална черна дупка (хипотеза, която далеч не е нова и често е критикувана).

А другите обекти от този клас стават „мостове на Айнщайн-Розен“ – врати към други вселени (от които, между другото, все така е невъзможно да се върнеш).

Сред плюсовете на тази концепция е тълкуването на феномена на тъмната енергия, която кара нашата Вселена не просто да се разширява, а да го прави с ускорение.

В схемата на Поплавски това е само частно проявление на центробежната сила. И дори нейното отслабване се обяснява доста лесно: ъгловият момент просто закономерно намалява с увеличаването на разстоянията.

Същото ще почувствате на въртележката, ако първо се приближите към оста ѝ, а след това се отклоните към периферията.

С други думи, хипотезата се оказва доста последователна.

Но нейното доказване само по себе си е предизвикателство както за теоретичната физика, така и за приложната астрономия.