Говорител на семейството е помолил за уединение в този тежък момент.

Кийтън става известна с ролята си във филмите „Кръстникът“ и сътрудничеството си с режисьора Уди Алън. Тя печели „Оскар“ за най-добра актриса за „Ани Хол“ от 1977 г. Дългата ѝ кариера включва филми като „Клубът на първите съпруги“, множество сътрудничества с режисьорката Нанси Майърс и поредицата „Клуб на книгата“.

Актрисата е родена в Лос Анджелис през 1946 г. като Даян Хол и е най-голямото от четири деца. Баща ѝ е строителен инженер, майка ѝ е домакиня. „В сърцето си сигурно е мечтаела да бъде артист – пееше, свиреше на пиано, беше красива. Тя беше моят адвокат и защитник,“ каза Кийтън пред PEOPLE през 2004 г.

Още в гимназията играе в пиеси, а след завършването си през 1964 г. учи драма, но скоро напуска колежа и се мести в Ню Йорк. Взема артистичното име Кийтън по моминската фамилия на майка си, защото вече имало регистрирана актриса с името Диан Хол.

През 1968 г. е избрана за дубльорка в бродуейския мюзикъл „Hair“. По-късно признава, че тогава се е борила с булимия, която описва като „живот в лъжа“. Излиза от болестта благодарение на терапия.

Пробивът ѝ идва с пиесата „Play It Again, Sam“ (1969 г.) на Алън, за която получава номинация „Тони“. Дебютира в киното с „Lovers and Other Strangers“ (1970 г.), а истинският ѝ звезден миг настъпва, когато Франсис Форд Копола я кани за ролята на Кей Адамс – любимата на Майкъл Корлеоне (Ал Пачино) в „Кръстникът“ (1972 г.). „Нямах представа какво е това, дори не бях чела книгата,“ признава тя години по-късно.

Филмът става сензация и печели „Оскар“ за най-добър филм. Кийтън повтаря ролята си в „Кръстникът II“ (1974 г.) и „Кръстникът III“ (1990 г.).

Успоредно с това продължава да работи с Алън: „Play It Again, Sam“ (1972 г.), „Sleeper“ (1973 г.), „Love and Death“ (1975 г.). През 1977 г. идва и кулминацията – „Ани Хол“, който ѝ носи „Оскар“ и я превръща в икона на стила с характерните ѝ мъжки костюми, жилетки и панталони.

През следващите десетилетия играе в „Looking for Mr. Goodbar“ (1977 г.), „Reds“ (1981 г.), „Shoot the Moon“ (1982 г.), „The Little Drummer Girl“ (1984 г.). С Нанси Майърс прави култови комедии: „Baby Boom“ (1987 г.), „Бащата на булката“ (1991 г.) и неговото продължение, както и „Невъзможно твой“ (2003 г.), за който получава нова номинация за „Оскар“. „Честно казано, най-много обичам филмите за „Бащата на булката“ – те бяха толкова трогателни,“ признава тя пред Vulture през 2020 г.

Други запомнящи се участия са в „The First Wives Club“ (1996 г.), „The Family Stone“, „Because I Said So“, „Finding Dory“, франчайза „Book Club“, „Poms“, както и минисериала на HBO „The Young Pope“ (2016 г.). Освен актриса, Кийтън е и режисьор – стои зад документалния „Heaven“ (1987 г.), филма „Hanging Up“ (2000 г.) и епизод на „Twin Peaks“.

През 2021 г. се появява в клипа на Джъстин Бийбър „Ghost“, а в Instagram редовно публикуваше откровения за живота и кариерата си.

Никога не се омъжва. „Днес се замислих – аз съм единствената от моето поколение актриси, която е останала сама през целия си живот. Радвам се, че не се ожених. Аз съм странна птица,“ каза тя пред PEOPLE през 2019 г. Била е свързвана романтично с Алън, Ал Пачино и Уорън Бийти.

Кийтън има две осиновени деца – дъщеря Декстър (1996 г.) и син Дюк (2001 г.). „Майчинството не беше непреодолим импулс, а по-скоро мисъл, която отдавна обмислях. И просто се гмурнах,“ каза тя пред Ladies' Home Journal.

Оставя след себе си двете си деца и огромно наследство от емблематични роли, стил и неподражаемо присъствие в киното.