Наскоро телевизионната драма "Шогун" спечели най-много съпътстващи награди в историята на наградите "Еми" за един сезон - цели 14, в категориите за костюми, грим, монтаж, каскади и операторско майсторство, както и за най-добър гост-актьор в драматичен сериал, за Нестор Карбонел.

Съпътстващите награди "Еми" се присъждат за технически постижения в американските телевизионни програми - на хора "зад кулисите" на продукциите. Новият сериал буквално чупи рекорди, като очакванията са този процес да има развитие.

Продукцията на FX отразява политическите машинации във феодална Япония, като критиците отбелязват, че прочитът на творбата на Джеймс Клавел "Шогун" е "повече от фантастичен".

Още през юли, когато сериалът бе номиниран в 25 категории, много филмови експерти се изказаха единодушно, че успехът на екипа е феноменален: "Влязоха с гръм и трясък, изравниха се с Джеймс Клавел и ни демонстрираха размаха на въображението му в "Шогун" точно такова, каквото трябва да бъде: поразяващо на всяка крачка".

Някои медии пък се произнесоха, че сериалът е "облагородил самия Клавел"; че е "израз на уважение и разбиране към оригинала на Джеймс Клавел" и "поклон пред силата на литературната традиция".

Джеймс Клавел, авторът на "Шогун", е роден като Чарлз Едмънд Дюмареск Клавел. Той е британско-американски писател и филмов сценарист, известен не само с т.нар. "Азиатска сага", в която влиза "Шогун", но и с успешните си филми като "Голямото бягство" от 1963 година.

"Азиатската сага" започва с публикуването на "Цар Плъх" през 1962 година. През 1966-а Клавел написва "Тай-Пан", чието действие се развива в Хонконг повече от век назад - през 1840 година. Според критиците именно романът му "Тай-Пан" е моделът, по който Клавел ще напише следващите си романи като "Шогун", публикуван през 1975-а - най-известната му книга.

Романът "Търговска къща", също част от "сагата", е нещо като обединение на предходните му романи, с което писателят сякаш иска да направи връзка между героите си, представяйки ги за предци на новите семейства. Следващият роман от "сагата" - "Вихрушка", описва Иранската революция от 1979 година, а "Гай-Джин", публикуван малко преди смъртта на писателя, връща действието в Далечния изток към 1860-а.

Основната тема, свързваща тези книги, под общото наименование "Азиатска сага", е контактът на западната цивилизация с Изтока. Самият Клавел винаги подчертавал, че се възхищава на азиатските култури и че "Западът има много да научи от Изтока". Всичко това идва от преживяното от самия него като западен човек в света на Изтока. Героите му също като него са главно западняци (най-вече британци), отишли в Азия с търговски намерения.

Как става така, че Клавел да опознае Изтока: Писателят е роден в Сидни, Австралия през 1921 година, в семейството на офицер в Британската кралска армия. Като дете на военен, детството му преминава на много места от Общността на нациите. През 1940 година се записва в Британската кралска артилерия и е изпратен в Малайзия да се сражава с японците. Раняват го в престрелка и попада в японски военнопленнически лагер на индонезийския остров Ява.

По-късно го преместват в затвора Чанги, близо до Сингапур. Противно на очакванията, Клавел възприема затвора като школа по оцеляване, в която научава много. "Чанги се превърна в моя университет, а не в затвор. Сред затворниците имаше специалисти във всички сфери на живота - и във високите, и в ниските етажи. Изучавах и усвоявах всичко, което можех, от физика до фалшифициране, но най-вече научих изкуството да оцеляваш, най-важният курс от всички".

Всички изпитания, през които преминава - от военнопленническия лагер през затвора, са базисни за писателя Джеймс Клавел, и той ще ни покаже това още в първия си роман - "Цар Плъх", публикуван през 1962 година. В него Клавел се превъплъщава в героя си Питър Марлоу.

Действието в "Цар Плъх" се развива в разгара на Втората световна война, а мястото е брутален затворнически лагер в окупираните от японците територии. Един мъж се опитва да доминира едновременно над затворниците и пазачите. Оръжията му дават кураж. Всеки, който се изпречи на пътя му, ще бъде превърнат в подчинен, а ако това не стане - ще бъде унищожен. Клавел е майстор на дълбокия психологизъм и още с този роман ни дава да разберем, че за да познаваш нещо, трябва да го опознаеш издълбоко.

1970 г.: Египетският актьор Омар Шариф по време на снимките на приключенския филм на Джеймс Клавел „Последната долина“ / Снимка: Getty Images

Премеждията в живота на военослужещия Клавел вървят по петите му, но според биографите му те напълно "закономерно" помагат на писателя Клавел. Какво имат предвид? - През 1946 година, след войната, вече произведен в чин капитан, Клавел катастрофира с мотоциклет, и това събитие слага край на военната му кариера, но пък отприщва пътя му към литературата.

Той се записва да учи в Бирмингамския университет и там се запознава с актрисата Ейприл Страйд, за която се жени. Бракът с Ейприл му отваря вратите към киното. Именно тя го въвежда във филмовата индустрия и го запалва по режисурата.

Кадър от филма на Клавел "На учителя, с любов" / Снимка: Getty Images

През 1953 година семейната двойка се премества да живее в Ню Йорк, където Клавел започва работа в телевизията, а впоследствие решават да заминат за Холивуд - Меката на киното. Там Клавел успява да се утвърди като сценарист с филми като "Полетът" ("The Fly") и "Тутси" (б.а. на англ. "Watusi" е алтернативно название на народа). Съпродуцира класическия филм "Голямото бягство" ("The Great escape"). Към 1959 година писателят вече сам продуцира и режисира филми.

През 1963 година получава американско гражданство. Умира в Швейцария през 1994 година от удар, след като години преди това води битка с рака.

Клавел ни остави не само литературни шедьоври, но и мъдростта, че събирането на различни култури чрез свързването им с общи интереси, не на всяка цена предполага експлоатация, а преди всичко дава шанс за разширяване на кръгозора и духовно израстване. Някои разсъждават по тази тема, като изхождат от схващанията на писателя за свободната търговия и нотките на антиимпериализъм в изказванията му.

Но в днешния свят, в който все повече популистки се говори за сближаване, докато се разменя оръжие, хора като Клавел ни припомнят, колко лесно можем да преборим фалша, стига да поискаме; и колко силни можем да бъдем с обединената мъдрост на цивилизационните си различия. Писателят създаде уникални картини на една непозната за западните човеци цивилизация - тази на Изтока. Въведе ни в един свят със специфична история на властта, различна философия и народопсихология.

Клавел създаде пъстра и широка картина на този свят, като постоянно ни "придвижваше" назад и напред във времето, за да очертае жалоните на времето и промените. В "Цар Плъх" (1962) действието се развива в японски военнопленнически лагер от 1945-а и пресъздава биографичен момент от живота на писателя; в "Тай-Пан" (1966) Клавел ни връща век назад в Хонконг през 1841-ва; в "Шогун" - още по-назад, във феодална Япония през 1600-та година. И след като създава една солидна база върху която да стъпим, в "Търговска къща" (1981) отново ни отвежда в Хонконг през 1963-та, а после в Иран през 1979-а с романа си "Вихрушка"(1986); и пак в Япония, два века и половина след времето на Шогун - през 1862-ра, с романа си "Гай-Джин" (1993). Така Клавел постоянно сякаш ни "лашка" напред-назад във времето, за да схванем същността на процесите в историческия развой на света по линията Изток-Запад.

Клавел прекарва три години в проучване преди написването на романа си "Шогун", издаден през 1975 година. Книгата разказва историята на англичанин, който става самурай във феодална Япония. "Шогун" се превръща в бестселър и не след дълго е екранизиран.

Клавел участва активно в минисериала от 1980 година, в който участва Ричард Чембърлейн. И ето че сега вече имаме нов сериал "Шогун", който жъне успехи, защото интересът по тази тема не угасва и защото романът на Клавел е всепризнат литературен шедьовър.

Отделно от това, че пише романи, писателят е превел ценни образци на източната култура, като известната книга на Сун Дзъ "The Art of War". Клавел е автор и на много сценарии за филми и телевизионни сериали. Филмографията му е точно толкова голяма, колкото и романистиката.

Сценарист е на филмите "The Fly", "Watusi", "Five Gates to Hell", "Ескадрила", "Walk Like a Dragon", "The Satan Bug", а на минисериала на "Шогун" от 1980-а е не само сценарист, но и продуцент.

Както вече стана дума, Клавел бе и сценарист, и продуцент на първата телевизионна сага по "Шогун". Но той е бил продуцент и на касови филми като "Голямото бягство" от 1963-т. Има и един много известен и обичан филм - "На учителя, с любов", на който е не само сценарист и продуцент, но и режисьор.

Постиженията му в киното се съревновават с тези в литературата, но той все пак си остава великият писател Джеймс Клавел.

И като обърнахме толкова голямо внимание на екранизацията на "Шогун" 2024-та и наградите "Еми", които той буквално превзе, нека споменем, че назад във времето има и друг минисериал, постигнал голям успех - телевизионната екранизация на бестселъра на Клавел "Търговска къща". Книгата излиза през 1981 година, а минисериалът е заснет през 1986-а и се превръща в хит на малкия екран.

Успехът на двата минисериала от 80-те години на миналия век, накарало Клавел да се замисли за продължение на "Шогун". И когато всички очаквали това да се случи, изведнъж той пуска на пазара роман за иранската революция от 1979-а - книгата "Вихрушка". Чак след това идва ред на "шогунското" продължение - романът "Гай-Джин",, последният завършен роман на Джеймс Клавел.

Помните ли как героят от "Шогун" - Джон Блакторн, който се озовава в плен след корабокрушение в едно непознато общество, с непонятни за него обичаи и език? Всички проследявахме с интерес случващото се с него в книгата и на екрана.

Но знаете ли, коя е най-голямата сила на "Шогун"? - Тази, че той ни научи да осъзнаем, че човек трябва да възприема света не само чрез собствените си разбирания, но и като се старае да разбира другите - техните разбирания за морал, чест, истина и свобода.

Актьорът Сидни Поатие на снимачната площадка на филма "To Sir With Love" под режисурата на Джеймс Клавел / Снимка: Getty Images

В "продължението" на "Шогун", ако възпримем за такова романа "Гай-джин", понятието гай-джин означава "чужденец", в което японците внасят нотка на презрение към чужденците. Действието на романа се развива в Япония през 1862 година. Наследник на могъща английска търговска компания и пряк потомък на първия Шогун води тежка битка, за да преведе компанията и страната си в новото хилядолетие. Времето е различно, народопсихологията се променя, но не и базисните понятия на хилядолетната култура. И тук отново има любовна линия - глътка свеж въздух, на фона на жесток сблъсък между алчността и идеализма.

Джеймс Клавел умира на 7 септември 1994 година, точно преди три десетилетия. В тях по света се случиха много промени, които поставят на дневен ред извечния въпрос за различията между народите в различните географски ширини, политиката, религиите, както и за личностните различия. Клавел ни остави много мъдри мисли, като: "Колко е учудващо, че дори и най-хитрите и лукавите често виждат само онова, което им се иска да видят и понякога не забелязват очевидното. Или пренебрегват действителността, защото не могат да прозрат през нея. А когато собственият им свят рухне в краката им, или пък животът ги отритне безмилостно, те започват да си скубят косите и да оплакват злощастната си карма, да обвиняват боговете, злата си участ, своите съпрузи - всичко и всеки, но само не и себе си."

Казаното не се нуждае от коментар. Както и това: "Само ако живееш на ръба на смъртта, можеш да осъзнаеш неописуемото удоволствие от живота."

Клавел е живял "на ръба на смъртта". Както и на ръба между две култури. Той е човекът, който имаше право да ни каже от позицията на собствения си опит, колко важно е да проумяваме света с всичките му различия като едно цяло. Джеймс Клавел открехна за западния човек завесата към един непознат за нас свят на Изтока, за да ни накара да се поклоним пред неговата хилядолетна мъдрост.

Писателят постигна онова, което не са успявали да направят нито един историк, или политик - накара ни да опознаем този свят и да го възприемем с респект от суровата му сила и достолепието на разбирането му за чест и принадлежност.

Еми МАРИЯНСКА, Dir.bg