В световен мащаб през 2016 г. са произведени 322 милиона метрични тона пластмаса, от които 60% са предназначени за хранително-вкусовата промишленост и производството на напитки. Става въпрос за опаковки. Тези пластмаси съдържат редица химикали, включително стабилизатори, лубриканти, пълнители и пластификатори.

Излагането на някои условия на околната среда, като топлина, например, кара пластмасата да се разпада на много по-малки фрагменти, наречени микропластмаси, които могат да мигрират в храната.

Бутилки с вода за еднократна употреба, пластмасови кутии за храна, и опаковки за съхранение на препарати, храни, и др. са сред най-честите примери за това как микропластмасата може да мигрира в храната. Затоплянето на храна в пластмасови опаковки, дългото време за съхранение и вида на пластмасовата опаковка, която човек използва, влияят върху количеството микропластмаса и техните вредни химикали, които мигрират в храната.

Някои често срещани микропластмаси, вече присъстващи в храната ни, включват:

• Бисфенол А (BPA): Производителите използват този пластификатор, за да направят поливинилхлорид, „родителската“ пластмаса на много продукти.
• Диоксин: Това е страничен продукт - хербицид за и избелване на хартия, който замърсява околната среда.
• Фталати: Те правят пластмасите по-гъвкави, прозрачни и издръжливи и присъстват в много видове опаковки за храни.
• Полиетилен и полипропилен: Те правят опаковките леки и издръжливи и са най-често срещаните пластмаси, присъстващи в храните и околната среда.

Микрочастиците, открити в по-малки количества в храната, включват BPA и BPF, моно-(3-карбоксипропил), моно-(карбоксиизононил) и моно-(карбоксиизоктил).

Микропластмасите са фрагменти от стабилизатори, смазки, пълнители, пластификатори и други химикали, които производителите използват, за да придадат на пластмасите желаните им свойства, като прозрачност, гъвкавост и издръжливост.

Експертите обаче класифицират много от тези химикали като токсични и вредни за човешкото здраве:

• микропластмасата влияе на хормоните в човешкото тяло:

Учените смятат, че най-малко 15 от химикалите, използвани от производителите на пластмасови опаковки, вредят на ендокринната система. Тези химикали са структурно подобни на някои хормони в тялото - като естроген, тестостерон и инсулин, и имитират и нарушават естествените им функции, което води до неблагоприятни последици за здравето и увеличава риска от хронични заболявания.

Излагането на BPA играе роля в безплодието както при мъжете, така и при жените, както и в развитието на синдрома на поликистозните яйчници.

• микропластмасата повишава риска от хронично заболяване:

Изследванията продължават да показват, че дългосрочното излагане на микропластмаси, нарушаващи ендокринната система, увеличава риска от развитие на диабет тип 2 и сърдечни заболявания. Експертите свързват по-високите кръвни нива на диоксини, фталати и др. със състояния на възпаление преди заболяването, нарушена глюкоза на гладно, инсулинова резистентност и затлъстяване, което значително повишава вероятността от диабет тип 2.

• микропластмасата нарушава работата на имунната система:

Изследване от 2020 г. сочи, че микропластмасата влияе на червата, а оттам допълнително отслабва имунитета. 70-80% от имунните клетки се намират в червата, а продължителното излагане на микропластмаси в червата е токсично за имунните клетки, причинявайки дисбиоза – нарушаване на чревната микробиота – и води до свръхрастеж на „лоши“ бактерии. Дисбиозата пък се свързва с развитието на състояния като болестта на Паркинсон./БГНЕС