Затоплянето на атмосферата води до все по-чести случаи на турбуленция, което пряко засяга както безопасността и комфорта на пътниците, така и разходите на авиокомпаниите. Самолетите все по-често са принудени да заобикалят облачни системи и зони със силни срязове на вятъра, а това означава повече гориво, забавяния и допълнителни финансови загуби.

Проучване на Университета в Рединг показва, че за последните 40 години случаите на турбуленция са се увеличили с 55%, като тенденцията е възходяща.

"Най-често турбуленция има около и вътре в облаците, около планините и при динамично време. За нас в кабината това не е повод за паника – метеорологично явление е и част от работата ни“, обяснява Златина Батищева, втори пилот в "България Еър“, предаде БНТ.

По думите ѝ, самолетите са проектирани да издържат значително по-големи натоварвания, отколкото тези, които възникват при турбуленция.

"Това е като вълните в морето, но във въздуха. Самолетът просто пропада. Няма как да катастрофира заради турбуленция. Най-опасното, което може да се случи, е да бъде ударен пътник, ако не е със закопчан колан“, допълва тя.

При силна турбуленция натоварването върху човешкото тяло може да достигне до 1,5 G – ако човек тежи 70 килограма, усещането е сякаш тежи над 100.

Според климатолога Симеон Матев, причината е пряко свързана с глобалното затопляне:

"С повишаването на температурата облаците се развиват до по-голяма височина, атмосферата става по-динамична и се формират по-бързи въздушни потоци. Пилотите вече споделят, че турбуленцията е не само по-честа, но и по-силна.“

Ключов фактор е влагата. Всеки 1 градус по-висока температура означава около 7% повече влага във въздуха, което води до образуването на повече и по-мощни облаци. При конвективните облаци това означава силни вертикални движения – въздушни течения нагоре и надолу, които не са успоредни на земята.

Когато самолет попадне в такава зона, усещането за пътниците е внезапно и стресиращо.

По-чести и по-силни турбуленции вече се наблюдават: над океаните; в близост до високи планински хребети; около летища, разположени до големи водни обекти.

Типичен пример е летище Хераклион, където поради силните срязове на вятъра кацането често се извършва само от командира на екипажа.

Турбуленцията не е проблем само за пътниците. Тя води до значителни икономически загуби за авиокомпаниите, включително: по-висок разход на гориво при заобикаляне на опасни зони; по-голяма амортизация на самолетите; закъснения на полети; компенсации към пътници.

Дори само един градус по-висока средна температура може да се превърне в хиляди евро допълнителни разходи на полет.

Турбуленцията рядко е опасна за самия самолет, но климатичните промени я правят по-честа, по-силна и по-скъпа. А това означава, че въздушният транспорт все по-осезаемо ще усеща ефектите от затоплянето на планетата – както в небето, така и в баланса на разходите.