Kаква е тази светиня – потир, чиния, купа, камък, вагина?

Чаша е! И се намира в базиликата “Свети Исидор” в северния испански град Леон, обявиха тази седмица двама местни историци. Това е Свещеният Граал, от който Исус е пил на Тайната вечеря.

Новината обиколи света, а към черквата се стекоха хиляди поклонници. Малкият и? музей бе направо обсаден и управата му се видя принудена да го затвори. Сега търсят просторна зала, която да побере почитателите на християнската реликва.

Интересът е голям, тъй като авторите Маргарита Торес и Хосе Мануел Ортега дел Рио се опират на тежки научни доказателства. В Египет те са открили стари ръкописи на арабски, според които именно чашата от Леон е заветният съд. Те са проследили пътя и? от зората на новата ера, когато мюсюлмани задигат семплия ониксов бокал от Йерусалим и той попада у християнската общност в Египет. Около 1050 г. там настъпва поредният глад. Египетските владетели поръчват на ювелири да обковат чашата със злато и я изпращат в Испания в замяна на храна. Така безценната посуда попада у бащата на инфантата на Леон Урака - крал Фернандо I.

От 10 века светинята, украсена от арабите с перли, изумруди, аметисти и сапфири, стои кротко в храма “Свети Исидор”. Показват я на посетителите като чашата на доня Урака. От няколко дни тя вече е с чудодейна сила.

“Това е поредната сензационна измислица”, ревнаха авторитетите по средновековна история. Те припомниха тезата, че Христовият потир е по-скоро символ, отколкото съд, докосвал устните на Божия син.

Това не е първият път, когато Светият Граал е бил “откриван”. Само в Европа през вековете 200 реликви са претендирали за тази чест - от Латвия до Шотландия.

Някои твърдят, че Граалът е

скрит в канализацията

на Йерусалим

Други вярват, че средновековните рицари тамплиери са го пренесли от Израел в Новия свят – в Минесота, Мериленд или Нова Скотия. Според трети той се пази в американския трезор във Форт Нокс.

Спори се и каква точно е неговата форма – чаша е само един от вариантите.

Светият Граал се споменава бегло в Библията, без да му се придава по-късната сакралност. За първи път като ритуален съд, подобен на поднос или чиния, го описва френският писател от XII век Кретиен дьо Троа в поемата “Парсифал, рицарят на Свещенния Граал”. Век по-късно германецът Волфрам фон Ешенбах го възпява в поемата “Парсифал” като камък светиня, паднал от небесата.

Легендата тръгва от уста на уста, тиражират я разказвачи и преводачи. По това време започват да описват Граала като чаша, която Христос е вдигнал на Последната вечеря с думите: “Пийте от нея всички.”

Още по-свят става потирът в преданието за Йосиф Ариматейски, които сваля Христовото тяло от кръста, събира кръвта му в чаша и с разрешението на Пилат Понтийски го полага в собствената си гробница. Така освен с вино потирът се пълни и с кръв

Появява се и

българска връзка

– Йосиф се заселва заедно с чашата в Южна Франция край връх Бугараш – крепост на българските богомили. Някои вярвали, че Светият Граал е бил скрит именно сред тези наши предци.

Легендата за крал Артур и рицарите на кръглата маса изпълва светинята с нов смисъл. Тя става порта към безсмъртието. Който пие от нея, ще се радва на вечен живот. Плъзват всевъзможни търсачи на Граала. В негово име се водят войни, тръгват кръстоносни походи. В битки и страдания рицарите израстват духовно, прегръщат познанието и християнските идеали смирение, любов, милосърдие. Фанатизмът им често е описван като форма на лудост.

В по-модерни времена се ражда идеята за Граала като вагина, женско тяло и символ на плодовитост. Прокарват я мнозина -

от шотландския

историк Джеймс

Фрейзър в “Златна

клонка” до

писателя Дан Браун

Откривателите на Граала предпочитат чашата. Безброй пъти през вековете скривалището и? е обявявано за намерено. Според една история съдът е в Англия в абатство Гластънбъри.

През I век Йосиф Ариматейски пристигнал там, а не във Франция. Уморен, той седнал под един хълм да си почине. Забил кривака си в земята и заспал. До сутринта от гегата израсла трънка - прочутият гластънбърски храст. Йосиф закопал чашата в подножието на хълма и там бликнала вода, известна до днес като Извора на Граала. Светецът издигнал на мястото абатство.

Чаша от ковано сребро с богата украса, изровена в древна Антиохия, също е обявена за Светия Граал. Днес тя е част от колекцията на нюйоркския музей “Метрополитън”, гостувала е в Лувъра, а през 1933-1934 г. е изложена на Световния панаир в Чикаго. Едва по-късно установяват, че е изработена през VI век.

През 1927 г. в ролята на Граала влиза бокал с гръцки надпис от музея в Толедо. Чаша от катедралата в Генуа също е претендент. През 2003 г. нашумя изящният параклис “Рослин” от XV век в Шотландия, след като според “Шифърът на Леонардо” бокалът

се таи в криптата

му заедно със

съкровищата

на тамплиерите

Посетителите се удвоиха, а околните хотели и ресторанти започнаха да се пукат по шевовете.

Най-сериозният досега кандидат за титлата е чаша от катедралата във Валенсия. Този съд от червен ахат в златен обков, изработен през I век, е фаворит дори на Ватикана. Дарен е от крал Алфонсо V през 1436 г. От него са пили много папи, последният е Бенедикт XVI през 2006 г.

Наскоро телевизия ITV припомни версията, че Светият Граал е скромна дървена купичка в частна колекция, пазена в Шотландия. Според легендата това е съдът на Йосиф Ариматейски, пренесен тук от монаси, бягащи от преследване при крал Хенри VIII през XVI век.

Рен льо Шато е селце в Южна Франция, прочуло се с тайни документи на братството на Ордена на Сион и тълпите от поклонници. Те вярват, че Мария Магдалина е пристигнала в селото след разпъването на Христос и е скрила Граала там.

И Латвия участва в заверата с хипотезата, че рицари са скътали светинята в замъка Голдинген в град Кулдига. Индиана Джоунс пък я търси в каменната Петра, Йордания, промъквайки се през тесни каньони.

“Едно е сигурно. Никоя от тези реликви не почива на толкова здрава научна основа”, аргументират се сега двамата испански историци. Но и те си оставят вратичка – не твърдят, че чашата от Леон със сигурност е на Исус, а че така твърдят ранните християни, заселили се в Египет само десетилетия след смъртта на Спасителя. Следователно търсенето продължава… /24chasa.bg