В последните години се забелязва една трайна тенденция - хората не купуват годежни пръстени. Така например продажбите американския гигант в бижутерийния сектор Signet са намалели с почти 10% в сравнение с миналата година по същото време. Някои ръководители на бижутерийни компании обясняват този спад с по-ниското ниво на ангажираност с годеж, тъй като хората не са имали толкова възможности за срещи по време на пандемията от Covid 19.

Другото обяснение е, че хората просто се вразумяват - диамантените годежни пръстени са нещо банално, убедени са от Time.

Традицията да се придружава решението за сключване на брак с голям блестящ кристал, подарен от момче на момиче, с целия подтекст за собственост, статус и семейно богатство, е малко остаряла. Което не е странно - във времена, в които жените вече не приемат фамилията на съпруга си и не плащат зестра.

Бракът вече не изисква мъжът да каже на жената, че има средствата да се грижи за нея, доказвайки това с една безполезна вещ, струваща две месечни заплати. В идеалния случай той изисква просто двама души, които решават, че могат да се грижат един за друг.

Защото е факт, че бракът, или поне разбирането за него, се е променил с годините. Около три четвърти от хората, които планират да сключат брак, първо живеят заедно. Обикновено това са хора на една малко по-зряла вече възраст, около началото на 30-те си години, в която и двамата имат работа, доходи и допринасят финансово за домакинството. Това е едно равностойно партньорство, така че защо само единият човек трябва да купува пръстен? И съответно само единият носи такъв?

Старото мислене гласи, че ако един мъж може да спести няколко месечни заплати, за да купи скъп пръстен, то значи той е сериозен и годен за брак. Но в днешно време това просто означава, че този човек има кредитна карта. А след годежа този дълг практически, ако не и юридически, се прехвърля върху двамата. И защо тогава е нужно да започваме целия брак с дългове? Установено е, че споровете за пари са най-честите и трудни за решаване от всички проблеми, за които двойките се карат.

Според традицията смисълът на годежния пръстен е двоен. Първият е да покаже, че жената вече е заета (годежните пръстени в Древен Рим са били с малки ключове). Другият е, че ако мъжът промени решението и не се ожени за нея, тя може да продаде пръстена и така да компенсира щетите, нанесени на репутацията ѝ. И двете идеи са абсурдни и изпращат ужасяващо послание за независимостта на жените и надеждността на мъжете.

Разбира се, че годежът трябва да се празнува. Това е прекрасен момент, в който двама души решават да прекарат живота си, обичайки се. Но всъщност има много по-свежи идеи за предложения, които не включват предлагане на диамантен пръстен - включително подарък на татуировки или домашен любимец. Съществуват най-различни луди романтични неща, които човек може да предложи на колене.

Все пак, много жени все още мечтаят за онзи момент, в който някой мъж ще падне на едно коляно пред тях и ще отвори кутия с огромна искра в нея като доказателство за вечно обожание. Така че, ако пръстенът с диамант е нещо, което искаме, трябва да го вземем (най-малкото за да да надраскаме колата на съпруга си с него, ако нещата се объркат).

Но годежът, в неговото пълно значение и идеология, отдавна е отживелица. Заедно с всички атрибути покрай него. Защото най-важното в един брак е умението да запазим хармоничните отношения с партньора си. Защото именно той е скъпоценният камък.