Щам бактерия, открит в ледена пещера в Румъния, показва устойчивост към десет съвременни антибиотика, сочи ново научно изследване.

Бактерии, запазени в продължение на 5000 години в подземна пещера, се оказват резистентни към модерни антибиотици, съобщават изследователи. В дълбините на пещерата Скъришоара, една от най-големите ледени пещери в Румъния, учени откриват щам Psychrobacter SC65A.3, съхранен под 5000-годишен слой лед.

Този вид бактерии могат да преживяват хиляди години при екстремни условия: под древни ледени пластове, в пермафроста, на дъното на морето или в ледникови езера.

Тези микроорганизми следват свои собствени правила, след като са се адаптирали към дългосрочно оцеляване и устойчивост, пише „Евронюз“.

Румънски учени установяват, че щамовете Psychrobacter SC65A.3, бактерии, приспособени към студена среда, са устойчиви на 10 съвременни антибиотика от 8 различни класа.

„Бактериалният щам Psychrobacter SC65A.3, изолиран от леда в пещерата Скъришоара, въпреки древния си произход, показва резистентност към множество съвременни антибиотици и носи над 100 гена, свързани с антибиотична устойчивост“, заявява Кристина Пуркаря, автор на изследването и учен в Института по биология - Букурещ към Румънската академия.

Леденият блок в пещерата е с обем около 100 000 кубични метра и възраст приблизително 13 000 години, което го прави най-големия и най-стария подземен леден масив от този тип.

Изследователският екип пробива 25-метров ледников керн от зоната, известна като Голямата зала. Чрез анализ на ледени фрагменти учените изолират различни бактериални щамове и секвенират техните геноми, за да установят кои гени им позволяват да оцеляват при ниски температури и кои осигуряват антимикробна устойчивост. Пуркаря допълва, че антибиотиците, към които е открита резистентност, се използват широко при перорални и инжекционни терапии за лечение на сериозни бактериални инфекции като туберкулоза, колит и инфекции на пикочните пътища.

Предишни изследвания са анализирали други щамове на бактерии Psychrobacter, основно заради техния биотехнологичен потенциал, но профилите им на антибиотична устойчивост остават до голяма степен неизяснени, отбелязва проучването.

„Изследването на микроби като Psychrobacter SC65A.3, извлечени от хилядолетни ледени отлагания в пещери, разкрива как антибиотичната устойчивост се е развивала естествено в околната среда, много преди използването на съвременни антибиотици“, посочва Пуркаря.

Антимикробната резистентност е естествено явление, но хроничната употреба на антибиотици я е ускорила, като е насърчила разнообразяването и разпространението на гени за устойчивост, отбелязват изследователите.

Резултатите, публикувани в списанието Фронтиърс ин Майкробиолъджи, подчертават, че при положение че около 20 процента от земната повърхност се състои от замръзнали местообитания, а ниските температури характеризират голяма част от биосферата, разбирането на студоустойчивите микроорганизми става все по-важно на фона на бързите климатични промени. Антимикробната резистентност причинява милиони смъртни случаи годишно по света. В Европа се смята, че тя води до над 35 000 смъртни случая годишно, като се очаква този брой да нараства.

Комбинация от няколко фактора е създала благоприятна среда за разпространение на антимикробната резистентност в региона, заяви миналата година Европейски център за превенция и контрол на заболяванията.

Застаряващото население на Европа е по-уязвимо към инфекции, резистентните към лекарства патогени се разпространяват през граници, антибиотиците се използват прекомерно от лекари и пациенти, а в усилията за превенция и контрол на инфекциите съществуват сериозни пропуски.

Една от всеки шест бактериални инфекции в света вече е устойчива на стандартно лечение, сочат данни на Световната здравна организация.