Лудвиг Витгенщайн е един от най-големите философи на XX век

Той е роден във Виена в едно от най-богатите семейства, но се отказва от наследството си и работи най-различни професии, за да си набавя средства и да набере жизнен опит и познания в областите, в които ще стане прочут.

Лудвиг Витгенщайн (1889 - 1951) е австрийско-британски философ със забележителни постижения в областта на логиката, философията на математиката, на съзнанието и на езика. Това е високо интелектуално постижение, с което името му ще остане завинаги сред най-просветените умове на човешката цивилизация.

Първо завършва машинно инженерство в Берлин и Манчестър, а след това - философия в Кеймбриджкия университет.

На 50 става професор по философия в същия университет, но дотогава извървява труден житейски път - работил е като начален учител, архитект, помощник-градинар в манастир и санитар в болница по време на Втората световна война.

Лудвиг Витгенщайн ок. 1910 г.

Любопитното е, че приживе публикува само един от трудовете си - "Логико-философски трактат" (1921), по-известен като "Трактата". Освен него са излизали една негова статия, една рецензия и един детски речник. Само толкова. Повечето трудове на Витгенщайн са издадени едва след смъртта му от съставители, използвали негови ръкописи и бележки.

Публикуваните през 1953 година "Философски изследвания" се оценяват като една от най-значимите книги по съвременна философия. Това задава въпроса: Защо Витгенщайн не е публикувал трудовете си?

За някои съвременни философи това е "странна скромност", като се има предвид, че всеки учен иска да покаже на света откритията си и да "запечата" името си за бъдещето. Витгенщайн, обратното, предпочитал сянката и бил такъв и в личния си живот. Пазел го в тайна, не създава семейство и не оставя поколение. Причините са от различен - философски и интимен характер.

Философът Бъртранд Ръсел определя Витгенщайн като "най-съвършения пример на гений в традиционния смисъл". Описва го като пламенна, задълбочена и доминираща личност. Философът е представител на т.нар. Аналитична философия - школа от съвременната Западна философия.

Лудвиг Витгенщайн с братята и сестрите си / Източник: фейсбук страница Finis Austriae's albums Ludwig Josef Johann Wittgenstein Rare foto del filosofo del Tractatus logico-philosophicus (1921)

Малко факти за семейството, от което произхожда: Родът Витгенщайн идва от Вестфалия. Прадядото на философа - Моше Майер бил евреин и управител на поземлени владения на местните графове Витгенщайн. В един момент приема тяхната фамилия. Развива успешна търговия с вълна и производство на мебели и забогатява. С жена му Фани имали 11 деца, едно от които е Карл Витгенщайн (1847 - 1913), бащата на Лудвиг.

Бащата на Лудвиг Витгенщайн - Карл Витгенщайн (1847 – 1913)

Карл Витгенщайн получил инженерно образование и създал стоманодобивно предприятие, което с времето става крупен участник в австрийския металургичен картел. В края на 80-те години на 19 век умножава богатството на баща си и става един от най-богатите хора в Европа, втори по богатство в Австро-Унгария след местните родственици на Ротшилд.

Фактът, че роденият в охолство бъдещ философ Лудвиг Витгенщайн се отказва от богатството, изглеждал истинска лудост в очите на мнозина. Какви са причините? - Вероятно е искал да докаже сам на себе си, че богатството няма стойност, ако не носи удовлетворение. Биографите му подозират и друга причина - че не е искал да създаде поколение поради страховете от генетична обремененост - трима от братята му се самоубиват, самият той бил суициден.

Има и още една причина, която приживе на философа всички отбягвали да коментират - че е бил хомосексуалност. Чак през 1973 година американският философ Уилям У. Бартли пръв заговаря по темата, но написаното от него предизвиква буря от негодувание.

Образът на Витгенщайн е на високо авторитетна личност. На няколко пъти той прекъсва академичната си дейност, за да се отдаде на някаква високохуманна дейност. Първия път, за да отиде на фронта на Първата световна война. Там се проявил като смел офицер и бил награден с орден за храброст.

Военната книжка на Лудвиг Витгенщайн / Източник: фейсбук страница Finis Austriae's albums Ludwig Josef Johann Wittgenstein Rare foto del filosofo del Tractatus logico-philosophicus (1921)

От фронта се връща като герой, но вместо да се установи в столицата сред елита, става начален учител в едно отдалечено австрийско село. След време преподава и на други места в отдалечени райони на Австрия. Като учител Витгенщайн бил за училищна реформа, чрез която да се стимулира естественото любопитство на децата и независимото им мислене, а не да се набляга на запаметяването. В онзи период Витгенщайн съставя правописен и правоговорен речник.

Въпреки напредничавите си теории, учителят Витгенщайн прибягвал и до телесни наказания и по тази причина си спечелил врагове сред родителите на наказаните деца. В един момент изпаднал в депресия от липсата на подкрепа за възпитателните му методи и сметнал, че се е провалил като учител.

Започнал работа като помощник градинар в един католически манастир край Виена, като обмислял възможността да стане монах към ордена, но приятели го отказали от това негово намерение. По време на Втората световна война героят от Първата световна Лудвиг Витгенщайн станал санитар в лондонска болница.

Марка в памет на австрийския философ Лудвиг Витгензайн / Снимка: iStock

Както се вижда, действията му често наподобяват поведенчески ексцентризъм и авантюризъм, докато той всъщност приемал всяка своя житейска роля без поза, напълно отговорно и всеотдайно. Когато приятел го попитал, за какъв всъщност се смята, пробвайки толкова много професии, той отговорил без замисляне: "Винаги съм бил философ, защото това е работата, която ми носи удовлетворение".

Като повечето философи, и Витгенщайн има няколко периода на съзряване. Ранният философ се занимавал с логика, а късният почти отричал написаното дотогава. Витгенщайн вече не харесвал "Трактата" и започнал да критикува някои свои стари схващания. Но колкото и противоречиво да изглежда всичко това от дистанцията на времето, Витгенщайн е признат и ценен като един от най-значимите философи на съвремието ни, с принос и в обществените науки, и в хуманитаристиката.

Самият философ не придавал особена важност на популярността си, но страдал от съмнението, че философските му тези не са правилно разбрани от учениците му. Притеснявал се, че по тази причина могат да бъдат деформирани от тях. В същото време бил оптимист за бъдещето - вярвал, че ще дойде време, в което ще бъде оценен от следващите поколения философи.

Лудвиг Витгенщайн бил интелектуалец с широки познания в много сфери на живота, в това число и на изкуствата. Още в дома на баща си Карл той имал възможността да общува с едни от най-големите знаменитости на своето време. Гости в дома на Витгенщайн били композиторите Йоханес Брамс и Густав Малер. Родителите на Лудвиг Витгенщайн били щедри меценати на хора на изкуството. Това възпитало в него и братята и сестрите му отношение към културата и хората, посветени на нея.

Finis Austriae's albums Ludwig Josef Johann Wittgenstein Rare foto del filosofo del Tractatus logico-philosophicus (1921).

Когато през 1913 година бащата на Витгенщайн умира и той наследява значително състояние, част от него философът дарява анонимно на австрийски художници и писатели, сред които били Райнер Мария Рилке и Георг Тракл. След това се оттеглил в отдалечена планинска хижа в Скьолден, Норвегия, за да работи в уединение. До мястото можело да се стигне само на кон. По собствените му думи, това бил най-продуктивният период в живота му.

От братята и сестрите му оцеляват до зряла възраст трите му сестри и един от братята му - Паул, който бил много успешен пианист, но загубва дясната си ръка на фронта на Първата световна война. За другите трима братя вече споменахме, че се самоубиват. Любопитна подробност от младите години на Лудвиг Витгенщайн е фактът, че в прогимназията в Линц той бил съученик с Адолф Хитлер, но няма сведения двамата да са били близки, въпреки че ги виждаме на групова снимка от ученическите им години.

Избрана част от обща снимка от ученическите години на Лудвиг Витгенщайн и Хитлер / Снимка: iStock

Много забележителни факти има в живота на този човек. Докато следвал за инженер, Лудвиг Витгенщайн проектирал самолетно витло с малки реактивни двигатели, което издържало с успех теста. Имал особен интерес към математиката и според биографите му именно след като прочел "Принципи на математиката" на Бъртранд Ръсел, решил да следва в Тринити Колидж на Кеймбриджкия университет, където да му преподава Ръсел. Именно в колежа Витгенщайн започва да работи върху основите на логиката и математическата логика.

Лудвиг Витгенщайн / Източник: фейсбук страница Finis Austriae's albums Ludwig Josef Johann Wittgenstein Rare foto del filosofo del Tractatus logico-philosophicus (1921)

Когато избухва Първата световна война, Виитгенщайн живеел напълно изолирано и нямало как да бъде намерен, за да го мобилизират на фронта. Но той по собствено убеждение се включва като доброволец в армията на Австро-Унгария, като първоначално служи на кораб, а след това в артилерийска работилница. През 1916 година бил изпратен в артилерийски полк на руския фронт, където получава няколко медала за храброст.

През цялото време на войната Витгенщайн съхранявал тетрадки със свои размишления, както и дневници. Макар че бил кръстен в католическата вяра, Витгенщайн не бил вярващ. Именно в армията, по думите му "станал християнин".

Много е интересна историята на неговото произведение "Трактата". През 1918 година, когато Първата световна война е към края си, Витгенщайн бил пратен в Италия и там го пленяват. Сред вещите му италианците открили ръкопис на немски език със заглавието "Logische-Philosophische Abhandlung", който по-късно се превръща в "Трактата".

Витгенщайн претърпява голямо разочарование от преподавателя си Ръсел, който написва предговор към труда му и според него, проявил "пълно неразбиране" на теорията му. Издателите, които проявили интерес към книгата пък били фенове именно на Ръсел и ссклонни да я издадат именно заради неговия предговор. Така трудностите по издаването стават много. Най-накрая през 1921 година "Трактата" излиза на бял свят благодарение на едно немско природонаучно списание.

Ще се изненадате, но Витгенщайн, човекът който през целия си живот търси "теоремата на битието" и преминава през много лични и професионални метаморфози, е проектирал и къща в модернистичен стил. Строежът й го спасил в един от депресивните му периоди. А знаете ли коя е тази къща? - Същата, която през 1975 година е придобита от Народна република България и оттогава насам в нея се помещава Българският културен център във Виена.

10 август 2023 г. Къщата на Витгенщайн: във Виена, Австрия, съвместно проектирана от философа Лудвиг Витгенщайн и архитекта Пол Енгелман през 1928 г. / Снимка: iStock

Покрай строежа на тази къща Витгенщайн се сближил с членове на сформирания по онова време Виенски кръг, и това е съдбовно събитие, защото именно този клуб възражда интереса му към философията. През 1929 година Витгенщайн се завръща в Кеймбридж. Въпреки славата си, обаче, философът нямал диплома, т.е. необходимия ценз да заеме преподавателска длъжност, и затова отново се записал да следва като "напреднал студент". Представя "Трактата" като своя докторска дисертация и бива назначен за преподавател в Тринити Колидж.

Сигурно се питате, какъв е бил по политически възгледи този интересен човек. Бил е ляв, макар че типично в стила си, се противопоставял на марксическата идея. Наричал себе си "комунист по душа". През 1934 година дори обмислял да емигрира в Съветския съюз. Започнал да учи руски. През 1935 година заминава за Ленинград и Москва. Предлагат му преподавателска работа в СССР, но той не се съгласил. След 3-месечен престой се завръща в Австрия, а година по-късно заминава за Норвегия и там работи върху "Философски изследвания".

От 1939 година оглавява катедрата по философия в Кеймбридж, а малко по-късно получава британско гражданство. Както вече споменахме, напуска университета, за да работи в болница по време на войната, след което отново се завръща в Кеймбридж и продължава да преподава там до 1947 година, когато се оттегля, за да се занимава само с писане.

По-голямата част от късните му произведения са написани в еда провинция на Ирландия. През 1949 година е диагностициран с рак на простатата. Последните си години прекарва в пътувания между Виена, Съединените щати, Оксфорд и Кеймбридж.

Гробът на Витгенщайн в Кеймбридж

Лудвиг Витгенщайн умира на 29 април 1951 година в Кеймбридж на 62-годишна възраст. Последните му думи били: "Кажете им, че живях щастливо". Философът бил изключително прикрит и потаен относно своя интимен живот и това е закономерно изискване за пуритански държави като Австрия и Великобритания. За личния му живот се знае малко, но е известно, че е имал сърдечни връзки с мъже, а също и с швейцарката Маргьорит Респингер, с която дори обмислял брак. Странностите са били нещо обичайно за неговия характер.

Не бил фанатично религиозен, но веднъж споделя, че заочва деня си с молитвата "Отче наш". "Това е най-удивителната молитва, която някога е била написана", казал Витгенщайн и уточнил, че да бъдеш добър християнни не означава само да произнасяш молитви, а да следващ примера на Христос, за да стане по-поносимо страданието.

        Лудвиг Витгенщайн - мисли

• Да преодолееш нещо не е въпрос на интелект, а на воля.
• Философията не е просто теория, тя трябва да е активна.
• За някой, който знае твърде много, е трудно да не лъже.
• За което не може да се говори, трябва да се мълчи.
• Светът е съвкупността от факти, а не от предмети.
• Ако хората не правеха глупости, нищо интелигентно не би било измислено.
• Когато причините свършат, започва убеждаването.
• Няма нищо по-трудно от това да не се самозаблуждаваш.
• Сигурно е правилно да се каже: съвестта е гласът на Бог.
• За истински вярващия човек няма нищо трагично.

Еми МАРИЯНСКА, Dir.bg