Не зная кой си, нито дали съществуваш. Вече не те чакам. Не се питам дали вярвам в теб. Не разчитам на теб, за да бъда щастлива. Научих се да живея сама. Обичах с гигантски размах. Дадох всичко от себе си. Дадох сърцето си дори. Не съм безсърдечна, но никога няма да имаш сърцето ми цяло. Така че, ако те има, обичай ме, но трябва да ти стиска.

Не съм надменна, но за първи път осъзнавам своята сила. Изживях такава болка и пуснах такава любов, че ти не можеш да ме нараниш. Щом оцелях след онази любов, ще оцелея във всяка друга. Ако не си ми в категорията, не идвай. Няма смисъл. Ела, ако ти стиска.

Избяга ли вече? Подплаши ли се? Скри ли душата си на някое сигурно и скучно местенце, където никой няма да й говори така? Зарови ли глава в спасителните пясъци на глухата си пустиня? Потърси ли с треперещи пръсти телефонния номер на някоя друга жена, която просто ще ти глади ризите, а от теб ще се иска само да я направиш „съпруга“? Бързо, тичай към нея, тичай да я хванеш, защото останаха малко послушни жени, еманципацията ги изяде. Аз не съм нито послушният ангел, нито еманципираната кучка. Аз просто искам всичко. Аз очаквам от теб да си необикновен във всичко. Аз очаквам да си свръхчовек. Обичай ме, ако ти стиска.

Избяга ли още веднъж? Още по-надалеч? Намери ли си оправдание да бъдеш „просто добре“? Свикваш ли вече с удобството на обикновеното обичане – без крайности, без безкрайности, без мен? Върви, бъди безкрайно обикновено обичан.

Ако се колебаеш дали да бъдеш с мен, не бъди! Ако са ти нужни игри, залъгалки, увещания или време, не те искам! Ако се страхуваш от мен, от любовта ми, от вълнението, с което ще разклатя света ти, аз не съм твоето момиче, нито ти си моето момче. Ако се страхуваш да бъдеш слаб пред мен, потърси някоя друга. Ако се страхуваш, че не можеш да бъдеш моят ГЕРОЙ, някой друг ще бъде. Ако се страхуваш от моите очаквания към теб, значи моите очаквания не ти принадлежат. Ако се страхуваш да се преродиш в едно с мен, отмини ме. Обичай ме, ако ти стиска!

Ако още не си избягал, ако си прочел себе си в мен, ако сърцето ти е куражлийско, мъжко, мъжко и мое, ако то не може да пулсира без жар и без взаимност, нека да ти кажа още нещо. Огромни пасажи от душата ми са опустошени, но това няма да ме промени. Колкото и да ме е боляло дотук, аз ще ти дам МНОГО. Аз ще ти дам много, защото по друг начин не мога да бъда с някого. Аз ще се грижа за теб, ще те уважавам, ще открия най-доброто от теб и ще го умножа по неизброимото. Аз ще те накарам да виждаш по нов начин света. Ще откриеш, че си живял на място, което не си виждал. Ще откриеш, че и в най-сивото, безлично петно може да има вълшебство. Ще откриеш, че някои птици никога не напускат града ни, а други никога не идват тук. Ще откриеш, че си много по-значим и способен, много по-сетивен и чувствителен, много по-силен, много по мъж. Ще започнеш да виждаш неща, които не се виждат, ще започнеш да изпитваш чувства, чието семенце не си подозирал, че носиш в душата си. И всичко ще е различно. Разтърсващо. Разтварящо се пред теб. Различно от всякога. Няма да се успокоя, докато не променя всяка плочка в града да изглежда като знак за теб. Няма да се примиря, докато всяка звезда на небето не почне да свети за теб. Заедно ще срещнем и ще сътворим толкова красота, че изведнъж ще те хване страх от смъртта – от загубата на този свят, в който влезе малко късно, но без който не би бил жив никога повече. Страшно е, защото ще те преродя. Обичай ме, ако ти стиска.

Аз имам сина си, родителите си, малко, но безценни приятели. Имам котка и куче, които обожавам. Имам писането, пътуванията и мечтите си. Аз съм богата и всичко, което имам, ще бъде и твое. Моят свят е красив, ароматен, променящ се, пълен с ангели и чудеса – всичко ще ти дам. Твои ще бъдат и раненото ми сърце, и любовта, която никога няма да пусна. Любовта към някой друг. Ще я видиш до сърцето ми, там я татуирах и там ще бъде до последния ми миг. Ще я виждаш всеки път, когато сваляш дрехите ми, всеки път, когато целуваш луничките ми. Нея няма да я има чак когато червеите ни изядат – мен и любовта ми. Обичай ме, ако ти стиска.

Ще ти дам най-важното място до мен – мястото на мъжа, с когото ще изживея най-големите си мечти. Никога не прави от мен момиче с малки мечти. Вземи ме такава, колкото и да ти е трудно да ме следваш. Аз ходя бързо по земята и летя високо в облаците. Следвай ме. Можеш ли да си толкова силен?

Летенето към мечтите не може да ме умори. Може да ме умори усещането, че те дърпам да летиш до мен. Не се отпускай, имаме толкова малко време за всичко. Не искаш от небето да съжаляваме за нещо, нали? Понякога ще връзваме жълтите книжки и ще правим щуротии. Аз съм хлапачка в тяло на жена – не ме карай да остарявам.

Ще имаш времето ми, мисълта ми, силата ми, слабостта ми, ще имаш мен и посветеността ми. Но най-ценното, което ще ти дам, е старанието ми. Един човек се пази всеки ден. Един човек се заслужава всеки ден. За един човек и неговото сърце се внимава всеки миг и няма делнична сивота, нито дългогодишна инерция, които да ме накарат да мисля по друг начин.

Аз ще ти дам всичко, но ще очаквам от теб същото. Никога не ме навирай в остатъци от време, в остатъци от възможности, в остатъци от сърцето си. Никога не ме губи с нерешителност, със страхливост, с колебания. Никога не разделяй себе си между мен и някоя друга. Никога не се съмнявай, че аз мога да бъда на някой друг. Аз ще ти дам спокойствие, ти ми дай сигурност. Дай ми хармония, дай ми криле, дай ми себе си. Целия! Няма да ти е винаги лесно с мен, защото очаквам от теб много. А го очаквам, защото знам какво мога да ти дам. Никога не връщай любов от мен, никога не връщай жертва, грижа, лудост. Аз съм слаба като иглика и силна като вулкан. Аз имам нужда от силата ти, колкото имам нужда от слабостта ти. Една слабост само няма да ти простя никога – слабостта да си нещо по-малко от всичкото ми. Обичай ме, ако ти стиска.

Аз ще бъда твоя цялата, ще те следвам навсякъде, ще те хващам, когато падаш, ще те повдигам, когато забравиш да се извисиш, ще те пазя от несигурност, от пасивност, от летаргичност, от сънливост, от изчерпване, от застой, от безчувственост, от безразличност, от нормалност също ще те пазя. Ще те пазя от безсилие, от безверие. Ще те пазя от теб самия, но ти ме пази от всички останали. Ще бъда твоя сянка, твоя опора, твое второ аз, но няма да те обсебвам. Най-трудното, което ще ти дам, е пълната свобода. Но ти трябва да ми я дадеш също. Не ме прави зависима от присъствието ти, от любовта ти. Дай ми ги, защото го искаш. Бъди с мен не защото никой друг не те е обичал така. Бъди с мен не защото не можеш да ме оставиш на някой друг. Бъди с мен, защото не можеш без мен! Но ако летиш до мен, лети свободен и се радвай на свободата, с която аз ще летя. Не позволявай посоките ни да се разминат, ветровете да ни обрулят, миналото да ни спира. Дълго летях с друг до крилото си. Ще прелитаме през места, през които съм прелитала с него, ще се къпем във вирчета, в които съм била желана от него, ще покоряваме върхове, към които ме е водил първи той. Не спирай бъдещето заради миналото. Не забравяй, че аз нямаше да съм това, което съм, ако не беше този мъж и моята любов към него. Обичай ме, ако ти стиска.

Не идвай, ако нямаш силата за мен и любовта ми. Не идвай, ако нямаш пълната увереност, че искаш точно мен, само мен. Аз вече мога и сама. Ела само ако искаш ВСИЧКО. Твърде много харесвам живота, за да го осакатявам с половинчато живеене. Или всичко, или нищо. Обичай ме, ако ти стиска. /mila.bg