Знаете ли какво е номофобия? Научен термин, приет през 2010 година, който изразява страх да останем без мобилното си устройство.

Случвало ли ви се е? Бъркате в джоба си за телефона и изведнъж се сещате, че батерията му е паднала и о, ужас, няма и капчица живот в него. И започвате да усещате неконтролируема тревожност и изнервеност, че всъщност не разполагате с телефона си.

Отдавна отминаха дните, когато телефоните ни служеха само за важни или спешни повиквания, евентуално ако ви е твърде скучно да изиграете една „змия“. Днес телефонът е джобен компютър, който си има всичко, ама наистина всичко. И за много от нас тези малки джаджи са се превърнали в прозорци към света.

Когато използвате телефона си и за работа, донякъде можем да оправдаем нервността от мисълта, че по средата на деня телефонът ви е изпищял за ток и това означава, че до края на деня ще останете без него. Обикновено се подсигуряваме и няма да преувеличим, ако кажем, че зарядното е станало задължителен аксесоар в дамската ни чанта. И все пак – случва се, батерията се изтощава и обстоятелствата не позволяват своевременно зареждане.

Наистина звучи малко откачено, но страхът да останем без телефон е реален. Толкова зависими сме станали от тях.

Толкова, че вече има и официален термин за това състояние – номофобия. Произлиза от „no-mobile-phone-phobia” – без мобилен телефон фобия.

Номофобията се определя от две основни положения. Първо, тя произтича от „състояние на тревожност и стрес, което някои хора изпитват, когато не разполагат с телефоните си.“ Това е неприятното чувство, което ни яде отвътре, когато телефонът свирне, че батерията му е на 15% или по-малко.

Вторият важен аспект на номофобията се върти около „степента, в която зависим от телефоните си, за да изпълняваме основни задачи и да задоволяваме важни нужди като учене, безопасност и свързаност с информация и други хора“, както пише Пиеркарло Валдесоло, професор в Claremont McKenna College в статия, публикувана в Scientific American.

Валдесоло обяснява, че зависимостта има по-дълбоки, по-значими психологически последствия от страха от пропускане на случващото се в Twitter.

Изследванията на трансактивната памет показват, че когато разчитаме на външни източници на информация за конкретни теми, това намалява мотивацията и способността да постигнем и запазим познания за тези теми.

Или казано по друг начин, когато имаме къде да погледнем за информация, изобщо не си правим труда да запомним каквото и да било по темата. Просто винаги можем да извадим телефона и да цъкнем в Google.

Докато четете това, някои от вас вероятно ще си кажат, че телефоните правят новините и информацията по-лесно достъпни и удобни. Но ако погледнем голямата картина, те може да се окажат по-ограничаващи от всичко друго.

За да се диагностицира номофобията, трябва да отговорите на двайсетина въпроса, които определят нивата на зависимост. Така може да се определи в каква степен страдате от номофобия. Въпреки всичко все още е доста спорно дали номофобията е реално заболяване или просто резултат от вредни навици.

В статия в The Washington Post Брайън Фунг предлага да не се бърка номофобията с действително медицинско пристрастяване към смартфони. „Може би най-големият риск от всички се крие в това да решим дали номофобията представлява действително медицинско състояние,“ пише Фунг.

За много критици номофобията е далеч от нова концепция. Факт е, че новите технологии могат да предизвикат лудост още с появата си, но да ги наречем „пристрастяване“ може да отвлече вниманието от далеч по-сериозни и реални пристрастявания.

Пристрастяване или не, няма как да отречем, че сме станали зависими от смартфоните си. Може би на дневен ред стои въпросът имаме ли волята да се откъснем от тях, да ги оставим настрана, без това да повлияе на чувствата ни, без да предизвика стрес, тревога и изобщо изяждащи нервите ни усещания. Бихте ли опитали?/beu.bg