Дъщерята на Дочка Банева – Раиса Иванова, за пореден път спечели съдебна битка срещу пастрока си Николай Банев. Този път – заради обидни и клеветнически характеристики, които той й направи в скандално интервю за „ШОУ”.

Аудио записът на разговора между Банев и колежката ни Анелия Попова послужи като основно веществено доказателство в съда и фоноскопската експертиза по безспорен начин доказа, че той не само е автентичен, но абсолютно точно предава разговора между журналистката и олигарха, което той се опита да отрече. Припомняме, че в интервюто си Банев оспори „генетичния код” на Раиса Банева – т.е. намекна, че тя не е дъщеря на майка си, като направи намек и за психичното й състояние. Психиатричната експертиза на момичето доказва претърпени болки и страдания, но и железни нерви. Съдебните битки, които Раиса води, ни навеждат на сравнението с библейския мит за Давид и Голиат, в който малкият Давид все пак успява да възтържествува над гиганта. Притчата хилядолетия наред дава поука и надежда на човечеството, че справедливостта е възможна и тя е правилният ход на всяко правосъдие.

„Където стъпи Банев, трева не поникна!”

изразяват възмущението си обикновени работници от десетките съсипани някога държавни предприятия, които олигархът придоби още при първия тур на приватизацията. Говори се, че и в курорта „Русалка” днес пази един-единствен охранител, защото целият персонал е бил освободен заради неплащане. „Този човек ограби един цял народ и направи от сърпа и чука, с които тръгна кариерата му, шпори за ботушите си!”, казва близка на покойната Дочка Банева – една от многото, канени на някогашните пищни тържества в „Русалка”.

Първото дело, което Банев загуби от доведената си дъщеря Раиса Иванова, бе за имоти, придобити от майка й и полагащи се по наследство и на нея и брат й. Още тогава Раиса поясни, че води това дело не само за себе си, но и заради брат си Николай Банев-младши, който след смъртта на Дочка е бил осиновен от мащехата Евгения и съответно са били сменени личните му данни. Раиса, със собствени средства и с неимоверни усилия, успява да се пребори и с това да доказва, че брат й има право на самостоятелно наследство, а не да бъде зависим от мащехата си, каквато вероятно е била целта на осиновяването. Повечето помнят, че малкият Николай тогава бе на възраст да не може да взима самостоятелни решения. А като се има предвид фактът, че първата му сестра от Евгения Банева е била зачената и родена, докато майка му умира от рак и мъка, че е изоставена от мъжа си заради любовницата Жени, едва ли в разумна за собствена преценка възраст момчето би се съгласило на подобно осиновяване.

„Дочка написа 4 стихосбирки и умря с огромната си любов към Николай Банев. Той не само че не оцени тази любов, но се изгаври с нея – позволи си приживе да забремени една друга жена и по този начин накара Дочка да потърси смъртта”, казва близък неин приятел и допълва: „Николай Банев тръгна да обжалва делото за имотите на Дочка, но СГС потвърди решението на първата инстанция. Той бе осъден да заплати и разходите по делото, но не това е най-важното, а че този човек, оспорвайки фактите, на практика целеше да ощети децата на Дочка! Във ваша публикация – във в. „ШОУ” прочетох, че той дори обвинява адвоката на Раиса – Радан Кънев, че си бил платил предизборната кампания с нейни пари!... Банев не се спира да омърси всичко и всеки, който се изпречи на пътя му!”, твърди човекът, който още скърби за Дочка Банева.

До вчера никой не знаеше, че

Дочка Банева е оставила в швейцарска банка огромна сума

В продължение на 10 години Николай Банев се правел на ударен, че част от тези пари се полагат и на децата й. Адвокат Александра Дянкова обаче успява да го докаже през съда. През юли т.г. излиза съдебното решение, според което Раиса Иванова трябва да получи 1/6 от банковия депозит. Също и нейният едноутробен брат Николай Банев-младши. Заради осиновяването обаче, в решението той формално е „осъден” заедно с баща си да плати на Раиса близо 45 000 лева съдебни разходи, солидарно. На практика това се налага, за да не се води отделно дело за парите.


Раиса Иванова:
Само формално „осъдих” брат си – за негово добро

- Раиса, съгласно съдебното решение за парите от швейцарската банка, излиза, че сте осъдили и брат си?!...
- На мен ми беше оставен само един начин да спася и неговата част от парите. Ако съдех само Банев, щях да се боря само за моята част от парите. Идентично беше и делото за имотите. Брат ми е в много по-неизгодна позиция от мен – те са го лишили от неговата самостоятелност.

И няма защо в отделни интервюта Евгения Банева да се представя от Банев за някаква героиня, която била „приела чуждото дете”, защото зад всичко това има нечиста умисъл, в която няма нищо благородно. Тълкувам я като своеобразно отмъщение към майка ми. Надявам се, че брат ми Николай, който вече не е малко момче, разбира за какво става въпрос. Преди да се посъветвам с адвокати, аз имах същите скрупули – не исках да изглежда така, че съдя брат си, когото обичам, но логиката на закона има други правила, и аз бях принудена да ги спазя. За негово добро. Иначе трябваше да се води отделен процес. Съдейки едновременно двамата, и аз взех моята част, и брат ми получи неговата 1/6-а от парите на майка ни. Той е вече голям и с тези пари придобива самостоятелност, ако желае може да има собствен живот, накъдето го води сърцето му.

- А за кого са останалите 4/6-и от парите?
- Те остават за Николай Банев като съпруг на майка ми до смъртта й.

- Предстоят ли ви други дела срещу пастрока ви?
- Да, но няма да ги коментирам. По българските закони, към датата на смъртта на майка ми, всички лични притежания – нейни и на Николай Банев, са били семейна имуществена общност. И от тях на мен и на брат ми ни се полагат по 1/6-а.

- Обадиха ни се в редакцията и ни казаха, че преди седмица са забелязали Банев в едно казино до Автогарата...Той има ли хазартна слабост?
- Няма да обсъждам слабостите му – тепърва хората ще научават за тях. А и не ме интересува как ще харчи неговата част от парите, макар в огромна степен да ги дължи на усилията и авторитета на майка ни. Не мога да я упреквам, че е обичала този човек, а аз никога не съм споделяла чувствата й. Това ме прави силна да се боря с него хладнокръвно и според закона – без никакви емоции. За годините, след като се върнах в България, ми се наложи да „порасна” и да помъдрея. Това, разбира се, не ме прави щастлива, но поне ме изпълва с удовлетворението, че върша неща, които имат значение за паметта на майка ни. Тя бе удивителна жена, която до края си не намери любовта, но се надявам ние, нейните деца, да й засвидетелстваме по достоен начин нашата обич, и вярвам, че това ще я направи да почива в мир и покой там, където Банев не би могъл да докосне светлата й душа.


Еми МАРИЯНСКА