Недялко Славов е носителят на отличието "Цветето на Хеликон". Неговият роман „Камбаната” е най-продаваната книга на български автор за миналата година, предаде репортер на БГНЕС. В навечерието на Световния ден на книгата, книжарници „Хеликон” връчиха приза "Цветето на Хеликон". Авторът Славов обаче нямаше как да присъства на награждаването, тъй като в това време представи книгата си в Шумен, но от негово име статуетката прие Румен Леонидов.

БГНЕС обаче се свърза с Недялко Славов по телефона, първо, за да го поздравим за отличието и за да му зададем няколко въпроса. Написах тази книга, защото трябваше да я напиша. Скромното ми разбиране за литературата е, че тя трябва да казва истината. А истината е тази, че вече трябва да се удари камбаната. Самото мълчание вече става застрашително, плашещо.

Трябва ни вяра, трябва ни идеал, нашият народ се топи и физически, и духовно, изчезва, сподели писателят. Запитан дали е очаквал читателски успех, Славов каза: „Да. Вярвах. Има неща за които всички знаем, а всички мълчим. Обикновено когато това се каже през литературата, се получава и голяма читателска акустика. Благодаря на хората!

Явно "Камбаната" им е необходима и вярват в нея”. Бойко Ламбовски отбеляза, че рядко съвпада вкусът на журито с вкуса на публиката. „Аз мисля, че тази година можем да отбележим още нещо. Вероятно тежестта, стойността на литературната награда „Хеликон” вече работи и за популярността на наградената книга и помага едно такова произведение да стигне до по-голям брой читатели”, каза той.

Людмила Еленкова от „Хеликон” посочи от своя страна, че съвпадението между жури и публика се случва за трети път. Две предишни книги, в две предишни години – „Кратка история на самолета” и „Сестри Палавееви” – по същия начин получиха одобрението и на публиката, и на журито. В книжарница „Хеликон-Витоша” бяха раздадени и наградите за къс публикуван разказ на автори до 35 г. "Рашко Сугарев" от Национален дарителски фонд "13 века България". Директорът на Фонда Митко Тодоров отбеляза, че това е 20-ото издание за конкурса, а журито отбеляза, че с трудност са определили лауреатите и не е имало слаб разказ в този конкурс.

„Тази година може би без един-два разказа, всички останали бяха на ниво”, каза Деян Енев. Третата награда взе Божидар Георгиев за разказа „Ретро фото „Сладката носталгия”. Втората награда отиде при Вержини Ованесян за разказа „Прогноза за времето”. Първа награда получи Мартин Колев за разказа „Черни квадрати”. Самият той отбеляза, че радостта му е двойна и защото награждаването се случва в книжарница „Хеликон”, където преди време работел. Своят разказ "С България в сърцето" прочете и най-малката участничка в конкурса Филиз Палаз.

Тя е само на 12 години, но вече има издадена и книга - „Вълшебства”. Всъщност малкото момиче вече пише от три години. Пише всичко – разкази, есета, басни, стихотворения, приказки. Прави го, защото обича да се занимава с това, приятно й е когато пише. Тя е от Карлово и призна, че за да пише много се вдъхновява от природата около нея. Има поощрителна награда от конкурс в Радомир. /БГНЕС