На 4 август се навършват 151 години от смъртта на Ханс Кристиан Андерсен – датския писател, чиито приказки продължават да вълнуват поколения читатели по целия свят. Авторът на „Малката русалка“, „Грозното патенце“, „Снежната кралица“ и „Новите дрехи на царя“ умира през 1875 г. в Копенхаген, оставяйки след себе си литературно наследство, превърнало го в един от най-разпознаваемите разказвачи в историята.

Вижте подробности от биографията на Андерсен:
Ханс Кристиан Андерсен е датски писател роден на 2 април 1805 г. в град Оденсе. Някои го наричат „най-великият разказвач, живял някога”. Израства в бедно семейство и изживява трудностите на живота. Андерсен от дете обича да пише и търси своя път в изкуството, пише prikazkite.bg.

Издава първата си книга, докато е още ученик. Стилът му на писане преобразува жанра на литературната приказка в епохата на Романтизма.

Разказите му разкриват неговите лични страдания, пречупени през призмата на вълшебството.

Голяма част от приказките са творение на въображението му, но черпи вдъхновение и от народните поверия и пътешествията си в различни страни.

Произведенията на Андерсен са муза за композиторите, като голяма част са представени в операта и балета.

В неповторимите приказки на Ханс Кристиан Андерсен, героите са водени от доброта и обич. Те смело приемат съдбата си, омайвайки съзнанието на читателите и стават любими на всеки.

Във вечното творчество на Ханс Кристиан Андерсен – приказки като „ Малката русалка”, „Грозното пате”, „Дивите лебеди” и „Малката кибритопродавачка”, ще живеят в съзнанието на читателите от всяко поколение. Навярно няма дете, което да не е заспивало с някоя от неговите вълшебни приказки.

Макар Андерсен да е известен със своите над 150 детски произведения, преведени на над 150 езика, той също така е автор на пътеписи, няколко романа и театрални пиеси. Ханс Кристиан Андерсен не е имал свое семейство, но е оставил на всяко семейство по света най-безценното богатство за децата – своите приказки.

“Целият свят е пълен с чудеса, но ние сме дотолкова свикнали с тях, че ги приемаме за нещо обичайно.”