Човешкото тяло представлява една невероятно сложна машина. Да, тя не е изградена от болтове и гайки, но разгледано чисто научно, ние, хората, представляваме един крайно усъвършенстван органичен робот.
Докато много от възможностите на човешкото тяло са лесно обясними, то съществуват и някои ежедневни, нормални човешки „дейности“, които трудно намират обяснение дори на фона на възможностите на днешната наука.

Хълцането

Всички ние сме хълцали, хълцаме и ще продължим да хълцаме периодично до края на живота си. Това неконтролирано състояние идва и си отива сравнително бързо, при повечето хора, като затова е смятано просто за временно неразположение. Въпреки това за малка част от хората то може да бъде и голям проблем. Известни са случаи на хора, хълцащи с дни, месеци, дори години.
Учените така и не са успели напълно да разгадаят механизма на хълцането, но има няколко теории. Една от най-модерните предполага, че в процеса на еволюцията хълцането се е появило като начин за освобождаване на въздуха от стомаха при пеленачетата. Това освобождава повече място за майчиното мляко. Контракциите на диафрагмата предизвикват налягане, извеждащо въздуха през устата.
Като доказателство за теорията си Хауъс посочва, че хълцане се наблюдава само при бозайниците.

Апендиксът

„Апандиситът“, както неправилно го наричаме в България, винаги е бил считан за ненужен, закърнял орган, който може само да причинява бели. Всъщност "апендицит" се нарича процесът на възпалението му. Неговата наличност и функции са пълна мистерия, но това не пречи наистина да причинява сериозни проблеми на много хора. Възпалението води до много силна болка, треска и дори смърт, ако не се вземат навременни мерки.
Според екип учени той изобщо не е закърнял орган, а е много важна част от имунната система на човека. Според изследването той се явява нещо като резервоар на полезни бактерии, които са необходими за правилната работа на червата. Когато болест или заразна бактерия, като дизентерията например изтреби голяма част от полезните микроорганизми в тях, апендиксът позволява на нова порция да навлезе в храносмилателната система. По този начин той задържа и контролира нивото на бактериите, необходими на имунната система да функционира правилно.

Гъделът

Подобно на хълцането, всеки от нас доста често изпитва приятно (или неприятно) чувство на гъдел. Нека си признаем – когато сме весели, всички обичаме да се гъделичкаме, нали?
Целият процес обаче е толкова странен, че умните глави се опитват да го разгадаят от хиляди години. Преди време се е смятало, че гъделът е вроден паническа реакция на това да бъдеш полазен от опасно насекомо или паяк. Според съвременни схващания, обаче гъделът е цяла система от реакции, която спомага да развиете… бойни способности!
Посочва се факта, че когато гъделичкането е между роднини или приятели, те възприемат това, подобно на игра, като боричкането. Реакцията е конвулсивно свиване и опит да се измъкнеш колкото може по-бързо, като жертвата се учи несъзнателно как да успее да се измъкне от атакуващия, без да се причини вреда на никого.

В същото време фактът, че гъделичкащите се хилят, докато се гъделичкат, окуражават причинителя на гъдела да продължава и дори да го прави още по-често. Това увеличава смисъла на цялото действие.