Мисионерската поза, като че ли в последно време незаслужено е „низвергната“.

Или поне не се ползва с такава популярност, каквато ѝ се полага. Такова е впечатлението, ако дълго време човек прекарва из просторите на интернет. Може би не си даваме сметка, но всичко, минало пред очите ни, по един или друг начин повлиява поведението ни.

Време е мисионерската поза да бъде реабилитирана. Защото тя е като картофите – може да опитваме какви ли не екзотични вариации, но за голяма част от нас тя е основното „любовно ястие“. Нещо повече – колкото и да са привлекателни и интересни другите варианти, няма как да заситим глада си само с изтънчени гурме шедьоври и малко десерт. В крайна сметка, нещата се свеждат до там, да не се ограничаваме само с „основното“.

Защо я наричаме мисионерска? Основната версия за названието ѝ идва от християнските проповедници – мисионери. Дълго време католическата църква налага схващането, че това е единственият благопристоен начин да се прави секс. Нито християнството, нито ислямът, пряко налагат забрани на останалите сексуални пози. Но поради „комплицираното“ отношение към секса от страна на църквата, всичко, което се случва между мъж и жена, но не е в позата „мъжът отгоре“, е заклеймявано като непристойно и греховно. Първите европейски мисионери, попаднали сред племената на далечните острови из Тихия океан, обръщат внимание на това, че местните жители при секс „употребяват непривични пози“. Шокираните проповедници започват и там да налагат тезата на църквата, че само позата „лице в лице, мъжът отгоре“ е приемлива за християните, а всичко останало е „подражание на зверовете“ и, следователно - греховно.

Другата версия за произхода на названието „мисионерска поза“ е, че го създават местните жители, когато „залавят“ отчетата да правят секс с туземки в тази (необичайна за тях) поза. Версията не противоречи на каноните на мисионерския целибат, тъй като голяма част от мисионерите всъщност са последователи на англиканската и лутеранската църква, а не на католическата традиция.

Английският етнограф Бронислав Малиновски се смята за първия учен, упоменал понятието „мисионерска“ поза. През 40-те години на XIX век той пише, че така местните жители от остров Тробриан (Папуа Нова Гвинея) наричали начина да се прави секс, когато мъжът е върху жената, която лежи по гръб.

Всъщност самият термин „мисионерска поза“ започва да се разпространява масово едва в периода между края на Втората световна война и началото на сексуалната революция в средата на 60-те години на ХХ век.

А ето и няколко откровения, споделени от дами за класиката в секса:

„Това е поза не за случайните връзки, а за любов. Обичам я, защото така се целуваме, прегръщаме се и докосваме челата си. Можем да гледаме в очите на другия и напълно да се „разтворим“ един в друг. Това е поза на доверието. И е неповторимо изживяване да виждаш лицето на любимия по време на секс. Романтично е. Е, в тази поза моята G-точка не получава нужната стимулация, но в нея намирам повече плюсове, отколкото минуси.“

„В тази поза изглеждам най-добре. Ако по време на секс не лежа по гръб, то гърдите ми провисват или се удрят в ребрата. Не само, че не е много красиво, но и боли. Освен това я харесвам, защото в тази поза можем да се целуваме. Има само един минус: когато партньорът ми се отпусне, за кратко изпитвам чувството, че ще се задуша“.

„Трудно е да достигна до оргазъм в тази поза. Но не е невъзможно, ако потърся подходящия ъгъл, под който прониква в мен партньорът ми. А ако съм много изморена, може просто да лежа и да си почивам, докато оставя на него да свърши каквото ми е нужно“.

„Това е любимата ми поза, но не се ограничавам само с нея. Обичам разнообразието. Когато правя секс, най-дълго време отделям на мисионерската поза, но после сменям позициите“.

„Когато бях момиче си мислех, че в тази поза жената трябва просто да лежи като мъртва риба. Веднъж, обаче, бяхме пийнали малко повече с приятеля ми, бях много възбудена и тогава открих как да откликвам на ударите на мъжа. От онзи момент се научих как да получавам удоволствие в тази поза“.

„Голямото предимство на мисионерската поза е, че ръцете ти са свободни. Може да протегнеш ръка и да стимулираш допълнително клитора си. И гърдите“.

„Защо мисионерската поза се сдоби с такава лоша репутация? Мъжете си мислят, че това е занимание за мързеливи жени, които искат цялата „тежка работа“ да я свърши партньорът им, докато те само си лежат и се наслаждават“.

„Всичко е заради начина, по който я наричаме. Унищожителното „мисионерска“ кара хората да си мислят, че тя е само за пуританите, които не смеят да бъдат разкрепостени и да търсят експеримента в леглото. Това изобщо не е така. Мисионерската поза е прекрасна. Просто не бива да се ограничавате само с нея“.

„Досега не ми се е случвало мъж да се оплаква, че прави секс само в мисионерска поза, защото това е „скучно“. Удобна е, затова е и масово практикуваната. Обикновено, когато започнете връзка с мъж, първо сексът се случва в тази поза и чак по-късно преминавате към експериментите с останалите“.

„Мисионерската поза дава възможност да се развихри изобретателността и въображението: жената може да измисли много начини, по които да ползва ръцете си, краката и устата. Обичам да сменям ъгъла, под който са краката ми. Понякога с пети натискам дупето на любимия си, за да проникне той по-дълбоко. Друг път го хапя игриво, целувам гръдта му. И ме възбужда това, че мога да наблюдавам как той реагира на моите закачки. Прекрасно е!“