В есе, посветено на филмовата легенда Федерико Фелини, публикувано в мартенския брой на списание „Harper’s”, Мартин Скорсезе критикува “обезценяването” на киното.

„Още преди петнадесет години терминът „съдържание“ се чуваше само когато хората обсъждаха киното на сериозно ниво и той беше в контраст и съизмерим с „формата“, пише легендарният режисьор. „След това постепенно се използваше все повече и повече от хора, които поеха медийните компании, повечето от които не знаеха нищо за историята на изкуството и дори не смятаха за нужно това”.

Преди да се концентрира върху творческата еволюцията на Фелини и връзката му с режисьора, Скорсезе задава въпрос, за да подчертае проблема с дигиталната ера: „Ако по-нататъшно гледане се основава от алгоритъма на това, което вече сте гледали, а новите предложения се различават само по предмет или жанр, къде тогава е мястото на изкуството в киното?”

Есето е в духа на публикацията на Скорсезе в „Ню Йорк Таймс“ през ноември 2019 г., в която той обясни защо филмите на Marvel приличат повече на тематични паркове, отколкото на кино. Той определи настоящата индустрия като „негостоприемна за изкуството“.

Писмените му аплодисменти за Фелини са засенчени от фокуса му върху това, че модерната филмова индустрия проваля нашата култура.

„Фелини беше художник, който бе успял да изрази безпокойството от ядрената епоха, усещането, че всъщност вече нищо няма значение, защото всичко и всички могат да бъдат унищожени във всеки един момент“, пише Скорсезе, визирайки „La Dolce Vita“ на Фелини. „Почувствахме този шок, но също така почувствахме възторг от любовта на Фелини към киноизкуството – и следователно към самия живот“.

В критиките си Скорсезе призовава за възстановяване на изкуството в индустрията, въпреки че признава, че филмовият бизнес „сега е масов бизнес за визуални развлечения“.

„Всичко се промени – киното и значението, което има в нашата култура. Разбира се, едва ли е изненадващо, че художници като Годар, Бергман, Кубрик и Фелини, които някога са властвали в нашата велика форма на изкуство като богове, в крайна сметка ще отстъпят в сянка с течение на времето“, пише Скорсезе. „Но в този момент не бива да приемем нищо за даденост. Не можем да разчитаме на филмовия бизнес, какъвто е, да се грижим за киното … Тези от нас, които познават киното и неговата история, трябва да споделят любовта и знанията си с възможно най-много хора. И трябва да направим така, че да е кристално ясно на настоящите собственици на тези филми, че те са много, много повече от просто имущество, което трябва да бъде експлоатирано и след това захвърлено. Филмите са сред най-големите богатства на нашата култура и към тях трябва да се отнасяме подобаващо“, твърди Скорсезе./БГНЕС