Газлайтингът от години се използва като термин в психологията, но често се споменава твърде повърхностно. Какво всъщност представлява? Докъде достига тази форма на психическа манипулация? И защо изобщо сме възприели думата от стар филм? Въпросите са повече от отговорите, но именно те отварят пространство за критичен поглед към едно явление, което нерядко се случва незабелязано.

Какво е газлайтинг?

Газлайтингът е систематична стратегия за подкопаване на възприятието и самооценката на друг човек. Манипулаторът поставя под съмнение спомените, наблюденията и здравия разум на жертвата. Постепенно тя започва да се пита: „Аз ли греша? Наистина ли не помня? Защо виждам нещо, което другият настоява, че не съществува?“

Основните техники включват:

• Отричане на очевидното – дори когато фактите са ясни.

• Минимизиране на преживяванията – „преувеличаваш“, „измисляш си“.

• Прехвърляне на вина – жертвата започва да се чувства виновна за реакциите си.

• Постоянно объркване – целта е човек да стане зависим от манипулатора за „правилната“ версия на реалността.

При достатъчно продължителен натиск последиците могат да бъдат драматични: спад в самочувствието, тревожност, усещане за загуба на идентичност. Задаваме си въпроса – защо човек би подложил друг на подобно нещо? А защо толкова много хора не разпознават моделите навреме?

Откъде идва терминът? Историята зад филма „Gaslight“

Малко хора се замислят, че думата „газлайтинг“ не е измислена от психолози, а идва от киното. Филмът „Gaslight“ (1944), римейк на британската версия от 1940 г., разказва историята на жена, чийто съпруг целенасочено я убеждава, че полудява. Той намалява светлината на газовите лампи в дома им и след това настоява, че тя си въобразява промяната. А тя – естествено – започва да се съмнява в себе си.

Филмът поставя един ключов въпрос: колко лесно може да бъде променена реалността на човек, ако всекидневно му се втълпява, че собствените му сетива го лъжат?

Това е и същността на газлайтинга като психологическо явление. Изразът постепенно навлиза в езика, първо в клиничната психология, а после и в ежедневната реч, когато става ясно колко често подобни модели се срещат – в романтични връзки, на работното място, в семейството, дори в обществени дискурси.

Защо газлайтингът работи?

Манипулацията успява тогава, когато между хората има доверие, емоционална връзка или йерархична зависимост. Жертвата често допуска, че другият „знае по-добре“, а съмнението постепенно изяжда вътрешния ѝ ориентир.

А трябва да се питаме по-често:

• Кой има интерес от това да се усъмним в себе си?

• Какво губим, ако поддържаме чужда версия на реалността?

• И най-важното — какво ни кара да приемаме прояви на манипулация като „нормални“?

Как да разпознаем газлайтинг?

Някои ранни признаци:

• Често се питате дали „нещо не е наред с вас“.

• Чувствате се виновни, въпреки че не сте направили нищо нередно.

• Съмнявате се в своите спомени или усещания.

• Друга страна настоява, че преувеличавате или си измисляте.

• Постоянно се оправдавате.

Осъзнаването е първата крачка към излизане от подобна динамика. А тя често е по-трудна, отколкото изглежда, защото манипулацията се гради бавно, почти незабележимо.

Газлайтингът не е просто токсично поведение, а дълбока атака срещу вътрешния компас на човека.