Нобеловата награда за литература е учредена през 1901 г. Присъжда се от Шведската академия в Стокхолм, като досега отличието е връчвано 117 пъти, съобщава Nobelprize.org, цитирано от БТА.

Нобелова награда за литература не е присъждана по различни причини през 1914, 1918, 1935, 1940-1943 и 2018 година.

Носителите на Нобелова награда за литература са 121. Само четири пъти в историята на наградата - през 1904, 1917, 1966 и 1974 г., с нея са удостоявани по двама творци. Досега никой автор не е получавал два пъти Нобелова награда за литература.

Най-младият лауреат на наградата е британският писател и поет Ръдиърд Киплинг. Той я получава през 1907 г. за "Книга за джунглата", когато е 42-годишен. Най-възрастният носител на отличието е британската писателка Дорис Лесинг. През 2007 г. тя получава наградата на 88-годишна възраст.

Жените, носители на Нобелова награда за литература, са 18. Първа е шведската писателка Селма Отилиана Лувиса Лагерльоф, а през 2024 г. лауреат стана южнокорейската авторка Хан Канг.

Пръв лауреат на Нобеловата награда за литература е френският поет Рьоне Сюли Прюдом. Двама души се отказват да получат отличието - руският писател Борис Пастернак през 1958 г. и френският философ Жан-Пол Сартър - през 1964 г.

Уинстън Чърчил получава Нобеловата награда за литература през 1953 г., когато е министър-председател на Великобритания. През периода 1945-1953 година той е номиниран за наградата за литература 21 пъти, като два пъти е номиниран и за Нобелова награда за мир.

Най-често носителите на Нобелова награда за литература пишат на английски език - 29. Следва френският - 15, немски - 13, испански - 11, шведски - 7, италиански - 6, руски - 5.

През 2018 г. не беше присъдена Нобелова награда за литература, а през 2019 г. бяха обявени двама лауреати. Шведската академия взе това решение, защото броят на членовете й намаля, както и доверието в нея, след разкрития за сексуални посегателства и финансови злоупотреби.

Заради скандалите през 2018 г. Шведската академия създаде нов Нобелов комитет по литература съвместно с Нобеловия фонд. Той се състои от петима членове на Академията и петима експерти - критици и издатели.

Въпреки че Нобелова награда за литература се присъжда за цялостно творчество, има и девет случая, в които повод за отличието става конкретно произведение. Това са Михаил Шолохов с "Тихият Дон" през 1965 г., Ърнест Хемингуей със "Старецът и морето" през 1954 г., Роже Мартен дю Гар през 1937 г. със "Семейство Тибо", Джон Голзуърди през 1932 г. със "Сага за Форсайтови", Томас Mан през 1929 г. за "Буденброкови", Владислав Реймонт за "Селяни" през 1924 г., Кнут Хамсун през 1920 г. с "Благодатта на земята", Карл Спителер през 1919 г. с "Олимпийска пролет" и Теодор Момзен за "Римска история" през 1902 г.

Нобеловият медал за литература е по дизайн на шведския скулптор и гравьор Ерик Линдберг. Изображението представя млад мъж, седнал под лаврово дърво, който слуша и записва пeсента на музата.