Статията отразява личната гледна точка и критичната оценка на журналиста и критик Кимбърли Бонд за британското издание Metro.

Докато подавах билета си на касиера в киносалон Vue в Западен Лондон в дъждовна петъчна сутрин, го попитах дали има голям интерес към филма. Той отговори с леко поклащане на глава. „Медиите твърдяха, че „Мелания“ ще бъде голям хит“, каза той, което ме накара да се зачудя откъде черпи информация. „Засега не особено.“ Аз кимнах и се отправих към салона.

„Все пак ще бъде наистина интересен филм!“, извика той след мен. Нотката на отчаяние в гласа му беше невъзможно да бъде пренебрегната. Разбира се, не очаквах оживени тълпи и опашки пред вратата за кино премиерата на „Мелания“ – спорния поглед зад кулисите на живота на Първата дама. Но и не очаквах фоайето на киното да е толкова празно.

Не е изненадващо, че приемът досега е хладен. Още преди да тръгне по екраните, много неща във филма изглеждаха като създадени да повдигнат вежди – защото ми се струваше, на мен и на безброй други, очевиден опит не да забавлява масите, а Amazon да спечели благосклонността на Доналд Тръмп.

Филмът е придобит от фирмата на Джеф Безос за рекордната сума от 40 милиона долара, още преди да започнат снимките, като допълнителни 35 милиона долара са заделени за неговия маркетинг. Самата Мелания, звезда и изпълнителен продуцент на филма, уж прибира 28 милиона долара. Брет Ратнър, режисьорът зад поредицата „Час пик“ и оригиналните филми за X-Мен, е начело на проекта, отбелязвайки завръщането си в Холивуд след обвинения – които той отрича – че е сексуално тормозил редица жени. Тръмп почти не присъства в завършения продукт.

Ратнър се присъедини към редица високопоставени бизнес фигури на частна прожекция в Белия дом миналата седмица, което не опровергава идеята, че цялото това начинание е малко повече от опит да се угоди на Тръмп, който таи обиди като никой предишен обитател на Западното крило. Въпреки твърденията на президента, че киносалоните продават всички билети за филма, навсякъде другаде картината около документалния филм е далеч от розова.

Съобщава се, че екипът на филма се опитва да премахне имената си от надписите, а продажбите на билети от двете страни на Атлантика са били практически несъществуващи; Vue, по-дипломатично, описа продажбите като „слаби“. Мога да потвърдя това. Зала 18, където се провеждаше първата прожекция на „Мелания“, изглежда побираше само около 20 души, и аз бях първата.

Точно когато започвах да се чудя дали няма да бъда третирана като изпълнителен директор от Силициевата долина и да получа собствена частна прожекция, влезе мъж, който не беше настроен за разговор. След него дойдоха две жени на средна възраст, и докато неизбежните трейлъри започнаха, аз ги попитах защо искат да гледат най-спорния филм в света. „Гледахме „Хамнет“ миналата седмица и трейлърът на този ни се стори наистина добър“, обясни блондинката, седяща най-близо до мен, почти извинително. „И никога не чуваш от нея, нали? Почти се чудя дали [Мелания] не е „пила Kool-Aid“ (станала е безкритично съгласна) и наистина вярва на всичко, което Тръмп казва?“

Друга, малко по-възрастна жена седна на нашия ред, докато млад мъж с дълго сиво палто, носещ бележник, седна при човека с пуканките. Забелязвайки бележника му, изглежда очевидно, че и той е журналист.  Тази шарена група от шестима беше цялата публика за голямата първа прожекция (освен друга жена, която дойде 20 минути по-късно и си тръгна 20 минути след това).

По-подходящо заглавие за „Мелания“ би било „50 нюанса бежово“. Филмът неудобно се колебае между скучното и странното. Началните сцени показват 55-годишната Първа дама, която се качва на масивен частен самолет, украсен с Тръмп (включващ, не се шегувам, фигурка с клатеща се глава на Доналд Тръмп, облечен като Терминатор), преди да влезе в позлатените стени на Кулата Тръмп, всичко това под съпровода на „Billie Jean“ на Майкъл Джексън. Филмът има за цел да представи Мелания като жена на прецизността, макар и с „чувство за забавление“ (има една сцена, в която тя и Ратнър пеят караоке).

Виждаме колко педантично работи тя заедно с дизайнери, за да създаде визията си за встъпване в длъжност, изисквайки тъканите да бъдат по-остри, по-стегнати. Това се отразява и в подготовката ѝ за вечерята на свещи, която се провежда в нощта преди церемонията, на която Тръмп полага клетва за втори път – най-близкото, до което този скучен филм се доближава до усещане за опасност. Тръмп рядко присъства, което не е изненадващо; Мелания очевидно цени естетиката преди всичко и не мисля, че някога съм виждал някой по-визуално и духовно непривлекателен.

Двойката прекарва по-голямата част от времето си поотделно, разговаряйки по телефона, където Тръмп говори на, а не с жена си за това колко е добър. Това, разбира се, е двойка, фокусирана върху външния вид, а не върху нещо съществено – Тръмп, в крайна сметка, има емоционалния диапазон и интелигентността на свински пръжки. Времето, което прекарват заедно, обаче е показателно; връзката им е дистанцирана, с изключение на случайни моменти, в които се държат за ръка. Освен майчинството, Мелания добавя, че иска да развие ролята на Първа дама и да продължи благотворителните си кампании, включително кампанията си „Бъди най-добър“, която има за цел да се бори с кибертормоза. Защитата на децата, обяснява Първата дама, е това, върху което иска да се съсредоточи, когато се върне в офиса; нещо диво да се каже, когато си омъжена за някой, който фигурира на видно място в досиетата на Епстийн. Това е странното напрежение, което поддържа 108-те минути в киното; Мелания може би се е надявала филмът да ни покаже повече за това коя е тя, но аз останах с още повече въпроси.

Докато тя игнорира ексцесиите от втория мандат на съпруга си – обидите, имиграционните акции, заглушаването на почтеността, оставам неуверена дали е умишлено невежа или наистина просто глупава. Близо два часа по-късно, единственото хубаво нещо, което мога да кажа за Мелания Тръмп с някаква сигурност, е, че има хубава коса.

Останаха ми повече въпроси, отколкото отговори за мотивацията на Мелания. Разбира се, филмът никога не е бил замислен като упражнение по морал; по-скоро това е просто още един клон на пропагандата от администрацията на Тръмп – но дори пропагандата обикновено е по-малко скучна от това. Безос, предполагаемо инвестирайки в този филм, за да защити собствените си бизнес интереси (Amazon има редица договори с държавни ведомства на САЩ), със сигурност не се крие от бизнес решение, което е предизвикало вътрешен бунт в компанията му. Непогрешимото плешиво теме на основателя на Amazon фигурира в множество кадри – и това служи като още едно напомняне колко мръсно начинание е цялото това упражнение. Това е, което трябва да обиди най-много хората с правилно мислене, а не колко лош е филмът.

И повярвайте ми, от някой, който го е изстрадал – този филм е лош. Празен, безсъдържателен и лишен от всякаква емоционална тежест. За щастие обаче, поне някои от нас във Великобритания си имаме акъла. Когато се обърнах да видя какво мислят новите ми приятели за него, едната вече мрачно клатеше глава, казвайки ми: „Това са два часа, които няма да си върна.“ Тя е права – но ще отнеме много повече от няколко часа, за да се отмие петното от това бежово упражнение по суета.