Между операторите от секс телефоните и клиентите има едно неписано споразумение за взаимна самозаблуда. Нещо като това между писателя и читателя – съществува сюжет, главни герои и развръзка, но всичко е въпрос на въображението на консумиращия.
Какъвто и образ обаче, да е родил умът ни, истината е, че от другата страна на линията стои реален човек, с реално лице.
Виж с кой говориш!

„Никога не съм си представяла, че ще работя на секс телефон. Вярно, че все ми казваха, че имам страшно секси глас, но аз по-скоро го приемах за професионален, а не за сексапилен.“

„Защо работя това ли? Защото никога не съм се чувствала по-желана. Това е моята паралелна реалност, в която съм неустоима и привлекателна. Ако искате ме съдете!“

„По дяволите, аз съм на 60! Имам и бакалавърска степен по Културна антропология от Колумбийския университет. Но това, което съм избрала да правя не е пошло, това е уникалното усещане което ти дава онзи момент, в който разбираш, че си помогнал на някой да се чувства по-малко самотен. За мен това е безценно!“

„Един от най-запомнящите си и същевременно най-трудни разговори беше с фетишист на фекалии.“

„Имаше един човек, който искаше да бъде моето кученце. Звънеше ми непрекъснато, а аз все се чудех какво да му кажа. Говорех му за това как ще го заведа на ветеринар и след това на разходка, но никога не разбрах дали му харесва, защото той все мълчеше. Никога не съм имала куче. Всъщност никога не съм имала никакъв приятел.“
Телефонният секс – това е театър. Fake игра на страст в реално време, управлявана от способен директор, която има само един възможен край.

Източник: Webstage