В България, когато заговорим за човек с лош късмет, често казваме: "Ех, какъв е Марко Тотев!". Градските легенди носят за него, че е страдал от "хронична" липса на късмет в игрите с карти. В многогодишната си адвокатска практика той обаче нямал нито едно загубено дело. Негови пледоарии дълги години са били еталон за студентите в Юридическия факултет на Софийския университет. В съда Тотев бил известен и с чувството си за хумор. Веднъж адвокатът на ответната страна се явил неподготвен и затова поискал да се отложи делото под предлог, че си е забравил ченето вкъщи. Марко Тотев обаче светкавично бръкнал в устата си, свалил си изкуствените зъби и изфъфлил: "Колега, сега сме наравно, да започваме".

Но кой отвъд градския фолклор всъщност е Марко Тотев и как името му се е превърнало в нарицателно за човек, на когото късметът все му изневерява?

"Това е български общественик, който има блестяща кариера като юрист още преди Освобождението", разказа пред БНР докторът на историческите науки Иван Църов от Историческия музей във Велико Търново. Марко Тотев е роден е в старопрестолния град през 1858 г. и е от богат и известен род. 

"Учи право в Европа и когато през 1879 г. след Учредителното събрание започва сформирането на Българската адвокатура, Марко Тотев е първият, вписан в официалния регистър. И понеже Търновската адвокатура е първата въобще в България, това значи, че той е първият официално признат юрист в нова България. Бил е колоритна личност и голям шегобиец. Не е бил много добър играч на карти, пък по онова време покерът е бил много популярна игра, и веднъж, така се случва, че при раздаването получава най-високата комбинация от карти. Точно в този момент обаче, по улицата преминава процесия за погребението на виден търновец и всички скачат, за да гледат през прозореца. Марко Тотев остава на масата със своите добри карти, а когато се връщат другите картоиграчи, не му го признават, защото мислят, че той е подредил картите в тяхно отсъствие. Тогава той казва своята "крилата фраза": "Кога ли му е вървяло на Марко Тотев, та ето и сега". Това е събитието, с което Марко Тотев остава в общественото съзнание като нарицателно за човек с липса на късмет."

Марко Тотев бил изключително ерудиран човек. Обичал музиката, както и да чете, бил бохем. Той е заемал и високи обществени постове, бил е съдия, а също и депутат в Четвъртото народно събрание през 1893 г. Прославил се като блестящ адвокат и няма нито едно загубено дело в кариерата си.

Въпреки забележителния му живот, в който се е проявявал като перфекционист и педантичен относно работата си, все пак той остава като легендарна личност и заради блестящото си чувство за хумор. До ден днешен на него се приписват различни анекдоти. В един от тях се разказва как Марко Тотев влязъл в една кръчма в града и обявил, че черпи всички, защото спечелил голяма сума пари - 100 лева. А като го попитали откъде има парите, той казал: "Срещнах един познат, който се слави с много взети пари на заем, които никога не връща. Аз отказах да му заема 100 лева. Сега тези пари ще ги използвам за почерпка, защото той при всички случаи нямаше да ми ги върне.", продължава разказа си за него историкът.

Има още подобни интересни случки, които с години се предават от уста на уста в града на Марко Тотев. Изследователите на неговия живот казват, че бил полиглот и ползвал свободно руски, френски, румънски, английски език и имал завидна правна библиотека. Марко Тотев умира през 1936 г., а неговите правнуци и наследници днес живеят във Франция и Америка.

"Много дела е спечелил Марко Тотев, а и по негово време започва аграрният процес в България и по-конкретно в Търново - разказва д-р Иван Църов. - Много села се опитват да заграбят земите на съседните села, за това започват и съдебни спорове. Тогава адвокатите само потриват ръце и печалбите им се увеличават. По някаква причина обаче той си разваля отношенията с местната власт и тогава се премества със семейството си в София. Това става през 80-те години на 19-ти век. В София също прави забележителна кариера и до края на живота си остава един от най-забележителните и търсени адвокати. Част от неговата лична библиотека се съхранява до ден днешен в Историческия музей във Велико Търново. Когато заминава за София, той подарява книгите си на местното читалище "Надежда", което е основано още през 1871 г. След Освобождението тъкмо архивът на читалището е послужил за основаването на музея в Търново, така че тази институция е на повече от 150 години.", сподели още докторът на историческите науки Иван Църов от Историческия музей във Велико Търново.