Бариерните методи за предпазване от забременяване са механични средства, които пречат на сперматозоидите да достигнат матката. Ефективни са срещу заразяването с някои сексуално трансмисивни заболявания и имат малко странични ефекти.

1. Кондоми

Кондомите са най-често изпозлваното средство за контрацепция. В миналото са били изработвани от лен и животински черва, като в този случай не са предпазвали от венерически заболявания.

Днешните презервативи са латексови или полиуретанови. Съществува огромно разнообразие от страна на дизайна им. Предлагат се кондоми с различни цветове и аромати, с или без резорвоар в предната част, където се депонира еякулата. Някои модели имат релеф по дължината си – „оребряване”, за създаване на по-голямо сексуално удоволствие. Обикновено са покрити със спермицидни средства, които повишават контрацептивната им ефективност. Нежелан ефект на този тип контрацепция е появата на алергия - сърбеж, зачервяване и кожен обрив, най-често при използване на латексови кондоми.

При употребата им има няколко прости правила. Винаги се преглежда срокът на годност върху опаковката. Не се използват кондоми, съхранявани дълго време в портмоне или в джоб, поради риск от повреждането им и по-късното им скъскване. Опаковката не се отваря с ножица или зъби.

Презервативът се поставя задължително на еректирал (възбуден) полов член, след като е установено коя е външната му част. С едната ръка се пристиска резервоарът за семенната течност с цел изгонване на въздуха. Ако това не се направи, има риск от разкъсване по време на половия акт. С другата ръка кондомът се развива по дължината на члена до достигане корена му.

В долния си край презервативът има ластичен пръстен. След приключване на сексуалния контакт изваждането на члена от влагалището се извършва задължително с придържането на презерватива. При някои мъже след оргазъм еректиралият член бързо спада, при което ластичният пръстен не уплътнява ефективно, и се създават условия за изливане на еякулата във вагината.

2. Диафрагма

Това е полиуретаново механично средство за контрацепция. Може да бъде комбинирано със спермициди. Поставя се дълбоко във влагалището като приляга плътно от задната страна на симфизата до задния влагалищен свод. Избирането на подходящ размер е от изключително значение, тъй като много големите диафрагми причиняват тазов дискомфорт. При постоянното й използване е задължително ежедневното й изваждане, почистване и намазване със спермицидни гелове, след което се поставя отново. След коитус (полов акт) диафрагмата не се изважда в продължение на 6 до 8 часа.

Този метод на контрацепция не влияе върху сексуалното желание. Предпазва от сексуално трансмисивни заболявания, но създава риск за чести инфекции на пикочния мехур. Методът не е приложим при жени с релаксирано тазово дъно.

3. Цервикални шапки

Цервикалните шапки са стар метод за предпазване от забременяване. Направени са от гума или пластмаса. Поставят се във вагината, центрирани и плътно прилепнали към маточната шийка. Прикрепването им се дължи на вакуумен механизъм. Съществува разнообразие от към страна на формата и размерът им. Също, както при диафрагмите, могат да се комбинират със спермициди.

4. Вагинални гъби

Направени са от полиуретан и съдържат спермицидни съставки. Поставят се след намокрянето им дълбоко във влагалището, непосредствено пред маточната шийка. Могат да престоят до 30 часа и се изваждат не по-рано от 6 часа след коитуса.

5. Спермициди

Предлагат се на пазара под формата на кремове, гелове, пяна или вагинални таблетки. Съдържат активно вещество, което обездвижва сперамотозидите. Поставят се във влагалището най-малко 15 минути преди секс. Контрацептивният им ефект трае до 1 час. Ако един час след поставянето им полов контакт не е осъществен, необходима е повторна апликация.

Нежелани ефекти са появата на алергии. Честата им употреба причинява изсъхване на влагалищната лигавица и нарушаване на целостта й. Така се създава входна врата за множество инфекции. Поради тази причина сперицидите не са подходящи за ежедневна употреба./puls.bg/