Всички знаем колко полезна е водата и колко е важно да консумираме достатъчно всеки ден, за да може организмът ни да функционира правилно, а ние да се чувстваме добре. Но ако не искаме водата по-скоро да ни навреди, отколкото да ни помогне, трябва да обърнем внимание не само на количеството, а и в какво се съхранява.

Бутилките за многократна употреба определено са по-екологичната алатернатива и щом веднъж свикнем с тях, трудно ще искаме да ги заменим. Е, и те имат своите минуси, свързани както с материала, от който са направени, така и с необходимостта от редовно и правилно почистване. Но отново си остават по-добрият вариант и едно научно изследване от последните дни го доказва отново.

Неведнъж учените алармират, че водата в пластмасови бутилки за еднократна употреба съдържа голям брой частици микропластмаса, които са потенциално канцерогенни. Но сега в Колумбийския университет провеждат ново изследване и откриват, че това количеството в действителност е много по-голямо, отколкото се предполагаше.

Източник: iStock

Учените използват най-модерните технологии за лазерно сканиране и откриват, че в една бутилка вода от един литър се съдържат цели 240 000 пластмасови частици от седем вида пластмаси, от които 90% са идентифицирани като нанопластмаси, а останалите са микропластмаси. Това е от 10 до 100 пъти по-голямо количество спрямо откритите при предишни изследвания.

Частиците нанопластмаса са толкова малки, че не могат да се видят дори под микроскоп, за разлика от микропластмасата. Те са на една хилядна от ширината на човешки косъм, а тези размери им позволяват да преминават през тъканите на храносмилателния тракт или белите дробове в кръвния поток, разпространявайки потенциално вредни синтетични химикали.

Миниатюрните частици могат да нахлуят в отделни клетки и тъкани в основните органи, като потенциално прекъсват клетъчните процеси и отлагат ендокринно разрушаващи химикали като бисфеноли, фталати, забавители на горенето, пер- и полифлуорирани вещества или тежки метали.

Източник: iStock

"Всички тези химикали се използват в производството на пластмаса, така че ако една пластмаса попадне в нас, тя носи тези химикали със себе си. И тъй като температурата на тялото е по-висока от външната, тези химикали ще мигрират от тази пластмаса и ще се окажат в нашето тяло", обясняват учените.

Въпросните химикали могат да достигнат до бъбреците, черния дроб и мозъка ни и да ги увредят. При бременни жени съществува риск да преминат през плацентата и да достигнат до плода, който носят. Именно затова нанопластмасата се определя като най-вредния вид замърсяване с пластмаса.

"По почти същия начин, по който ние непрекъснато отделяме клетки от кожата, пластмасите постоянно отделят малки парченца", обясняват учените. И поясняват, че в литър чешмяна вода, налята в чаша или бутилка зa многократна употреба, пластмасовите частици са пренебрежително малко количество. Именно затова се препоръчва нейната употреба пред тази на бутилираната в пластмасови шишета вода, пише CNN.

Най-уязвими са кърмачетата и малките деца, на които в повечето случаи се предлага изключително бутилирана вода от съображения за сигурност. Но пластмасата, която приемат с нея, влияе негативно на развиващите им се мозъци и тела, които са много по-податливи на увреждания.