Музиката не е просто дума, която сама по себе си звучи красиво. Тя е усещане, което събужда почти у всеки чувство на хармония, спокойствие и отдих. Тя е време за почивка и медитация. Музиката е вид език, носещ различен поглед над класическото разбиране за „чужд език“.

Разкрива се в различни стилове и жанрове, подрежда се в ниски и високи тонове и се разгръща в припева на всяка песен. Произходът ѝ идва от гръцкия език и означава „изкуство на музите“. Но всъщност тя е много повече от това. Тя е свобода, нежност и ефирност. Усещания, бликащи от всеки ред и фраза.

Музиката е бягство от реалността и пътуване към мечтите. Всеки има своя лична интерпретация за нейното значение, която не се описва с думи. Причината се крие в тайната, че същността на музиката не се изразява вербално – тя се чувства със сърцето и душата, крие се навсякъде около нас и събужда различни емоции – понякога изпитваме тъга или радост, друг път настръхваме и слушаме захласнато до края на музикалното произведение.

Но как по-точно музиката оказва въздействие върху мозъка и защо събужда у нас различните емоции? Правени са много изследвания, целящи да открият отговори на тези и още други свързани въпроси.

Кожен оргазъм

Можем да започнем оттам как кожата реагира на музиката или по друг начин казано – какво е кожен оргазъм или „фризсън“ (frisson – от англ. език).

Когато чуем песен, която възбужда сетивата ни, кожата ни настръхва, а косъмчетата по нея се изправят още повече. В такъв момент мозъкът отделя допамин. Той представлява катехоламин – вещество, изпълняващо функцията на невротрансмитер, отделян от невроните. Наричан е още хормон на зависимостите. Правени са опити върху студенти с помощта на техника, наречена дифузно тензорно визулизиране, вид ядрено магнитен резонанс. Оказало се, че тези, които настръхвали от музиката, че имат по-плътен обем мозъчни влакна в сравнение с другите, които не настръхват от музика.

Това означава, че първите успяват да усвоят получавана информация по-ефективно. Друго предположение е просто високото ниво на емоционалност у даден човек. Такива хора са по-отворени към преживявания и повече фактори им въздействат, като те по-лесно се влияят от тях – по-притеснителни са, страхуват се повече, влияят се по-лесно от чуждо мнение и са по-обидчиви.

Според няколко проучвания, правени в началото на 90-те, се открива и че музиката въздейства по-благоприятно върху поставянето на упойка в операционната зала, т.е възприема се от пациента по-бързо и по-добре. Тя дори намалява процента на детски колики при пеленачетата с до впечатляващите 75%, като възпитава отговорност, ред и дисциплина на духа и го предпазва от негативни емоции през целия период на израстване на детето

Кажи ми какво слушаш, за да ти кажа какъв си

Интересно влияние на музиката е, че тя може да разкрие основните черти на характера на даден човек. Както цветовете, така и всеки музикален стил крие в себе си различни значения.

Различни източници, цитирани в този материал, извеждат качествата, които различните хора притежават според предпочитания музикален жанр:

⦁ Блус – високо самочувствие, свобода, жизненост, импровизираност, спокойствие;
⦁ Джаз – самоуважение, креативност, отзивчивост, свобода, интелигентност;
⦁ Кънтри – трудолюбивост, симпатия, емоционална стабилност, общителност, отзивчивост, работохолизъм;
⦁ Класика – самоуважение, интровертност, свобода, вътрешна хармония;
⦁ Рап и хип-хоп – самочувствие, отзивчивост, екстровертност;
⦁ Опера – самоуважение, креативност, внимание;
⦁ Реге – ленивост, доближаване до Бога, свобода, високо самочувствие;
⦁ Денс – енергия, общителност;
⦁ Рок / Хеви метъл – нежност, сговорчивост, егоистичност;
⦁ Поп – екстровертност, спазване на традициите, трудолюбивост, отговорност, дружелюбност.

Музикотерапия

Музикотерапията се използва за излизане от определени състояния, като стрес и скръб, и за лечение на разстройства като депресия, тревожности, панически разстройства, аутизъм, заекване, хиперактивност и дефицит на внимание при децата и за диагностициране на психично-здравните нужди. 

Музикотерапията се приема и като психотерапевтичен подход, при който музиката и се прилага за целенасочено медииране на връзката тяло-разум-емоция, в процеса на преживяване и осъзнаване, с цел зареждане с положителна емоция, подпомагане оздравяването, както и развитието на човека. Музика се предписва и на хора, страдащи от болестта Паркинсон. Терапията включва двигателни упражнения, съчетани с музика с цел болните да се откъснат от мисълта за заболяването.

У нас с такива способят психолозите от Българската асоциация по музикотерапия.

Според други изследвания, обаче, музиката невинаги има положително влияние над мозъчните ни функции. И тя не само е отговорна за заглъхването на ушите. Причината се крие във факта, че при някои стилове, предимно електронните, сърдечният ритъм се нагажда според честотата на музиката и бие с нейната бързина. Тогава е възможно дори човек да получи инфаркт. В клубове, в които се слуша предимно такава музика, е препоръчително хората да не стоят близо до колоните и да излизат периодично извън заведението, за да може и сърцето, и ушите да починат и да се върнат към нормалния си ритъм.

Всички тези проучвания, а и много други, доказват връзката между психологията (или психиката е по-добре) и музиката. Или по-точно, въздействието на психологията на музиката върху човешкия мозък. От тях можем да си направим изводите, че музиката не е единствено забавление и уплътняване на времето. Тя е външен фактор, който не само събужда различни процеси у нас, но и притежава лечебни сили, с които лекува душа и тяло.