Ако някой е знаел истинската сила на добрата храна, това е бил Уинстън Чърчил.

Дори в най-тежките моменти, сред страха, напрежението и огромната отговорност, които съпътстват ръководството на Великобритания по време на Втората световна война, духът на Чърчил остава непоколебим. Несъмнено неговата решителност и вяра са били основните двигатели зад успеха му, но известният му силен апетит и любовта към добрата кухня също са били част от ежедневието му.

Чърчил имал изключително специфични предпочитания към храната. За него добрият живот, а и добрата работа, започвали около трапезата. Именно по време на обеди и вечери често се водели важни политически разговори и се вземали ключови решения. Благодарение на талантливата си готвачка той успявал да се храни по начин, който изглеждал почти немислим по време на войната, когато голяма част от британците живеели в условията на строго хранително нормиране.

Жената, която стояла зад неговото меню, била Джорджина Ландемаре. Тя ръководела кухнята в дома на Чърчил от 1939 до 1954 г. Ролята ѝ била толкова значима, че след историческата си реч по повод Деня на победата в Европа през 1945 г. Чърчил ѝ отправил публична благодарност, заявявайки, че не би успял да премине през годините на войната без нейната подкрепа.

Макар че навиците на Чърчил, свързани с алкохола, често привличат най-голямо внимание, голяма част от информацията за хранителните му предпочитания идва именно от Ландемаре. Тя не записвала подробно всяка рецепта или точните количества, но по-късно, насърчена от съпругата му Клементин Чърчил, документирала ястията, които приготвяла за министър-председателя.

Тези бележки били публикувани през 1958 г. под заглавие "Рецепти от №10", а по-късно излезли и като "Готварската книга на Чърчил". Те разкриват образа на човек, който обичал храната да бъде щедра, традиционна и с ясно изразен британски характер.

От всички ястия, които Ландемаре е приготвяла за Чърчил, едно е било поръчвано повече от всяко друго: класическата печена вечеря.

Традиционната британска печена вечеря - известна още като "неделна печена вечеря" - се състои основно от печено месо като говеждо, агнешко, пилешко или свинско, но Чърчил предпочитал печено говеждо повече от всичко. Обикновено се сервира с кореноплодни зеленчуци, гъст сос и пикантен хрян. А за финал - йоркширският пудинг, който въпреки името си няма нищо общо с десертите. Това е печено тесто, което при изпичане се надига и става подобно на поповер.

Сложете всичко това заедно и ще получите нещо топло, задоволително и вечно актуално. И като познаваме Чърчил, вероятно след това е последвал десерт, пура и може би чаша уиски, преди да се върне към работата.

Вярвате или не, домакинството на Чърчил официално не е било засегнато от строгото военно нормиране на храните. Семейството обаче е имало и няколко значителни предимства. Семейното им имение в Чартуел разполагало с градини и земеделски площи, които осигурявали основни продукти като яйца, мляко, зеленчуци и свинско месо. Към това се добавяли и подаръци от поддръжници, както и майсторството на Ландемаре в кухнята, благодарение на които менюто на Чърчил оставало разнообразно и задоволително дори през най-тежките години на войната.

Ландемаре се пенсионира през 1954 г. на 72-годишна възраст, а Чърчил се оттегли от поста министър-председател през следващата година. Съвпадение? Може би.