Есента е преходен сезон не само за гардероба, но и за градината и двора ни. За много любители градинари той е свързан с почистване на остатъците от летните насаждения, подготвяне на лехите за зимата и събиране на падналите листа от дърветата.

Последната задача обаче далеч не е задължителна и дори е по-скоро непрепоръчителна. Причината е, че пластът опадали листа е жив биологичен слой. Той подхранва почвата и дава подслон на дребни организми.

Затова много изследователи на природата препоръчват първата стъпка в есенната грижа за двора да е проста: да оставим листата където са, а ако се налага да ги местим, да го правим разумно.

Зимен приют за опрашителите

Пчелите може и да зимуват в кошерите, но много други видове насекоми, които са опрашители, нямат такова убежище. Земните пчели например се заравят в почвата или се скриват под дебел слой листа - така преживяват студа и снасят яйца напролет.

Източник: iStock

Някои насекоми не зимуват в кошери като пчелите

Различни видове нощни и дневни пеперуди също плетат пашкулите си сред листата на земята или се увиват директно в тях. Като ги изгребваме или раздробяваме, унищожаваме следващото поколение. Ларвите на светулките също се развиват под влажния слой листа и се хранят с меки безгръбначни там.

Природен мулч и тор

Листата са и част от добре изпитана естествена система за наторяване. Дърветата изтеглят калций, магнезий, калий и азот от дълбоките почвени слоеве и ги складират в листата си. Когато листата паднат, тези елементи се връщат в почвата.

Източник: iStock

Опадалите листа изпълняват и ролята на мулч

Плътното одеяло от листа действа и като изолация. Въздухът между тях смекчава температурните колебания и намалява ефекта на замръзване и размръзване. Листният слой запазва и влагата, така че почвата не пресъхва през зимата.

През късната есен и пролетта гъби, червеи и дребни членестоноги разграждат листата до хумус. Той е бавно освобождаващ се органичен тор. Подобрява структурата на почвата, задържа водата в песъчливите терени и ограничава ерозията при обилни дъждове.

Източник: iStock

Листата действат като своеобразен мулч

Слоят листа потиска и покълването на плевелите напролет, без да ни се налага да ползваме хербициди. Влажният и защитен микроклимат под него помага на земноводните, например жабите и саламандрите, да оцелеят през студовете.

Ако все пак искаме да съберем листата

Можем да ги съберем с помощта на гребло от тревата и алеите и да ги разпределим в лехи, около декоративни растения или в зеленчуковата градина. Идеалната дебелина на слоя е около 5-8 см. Това е и начин да ограничим кърлежите. Те лесно се приютяват в листа върху тревата, но много по-рядко в далечни и по-малко посещавани кътчета на двора.

Източник: iStock

Ако искаме да ги съберем, най-добре да ги оставим на купчини в двора

Не раздробяваме листата. Косачката с мулчиращ нож е по-добра от изпращането на листата на сметището. Бързите ножове обаче убиват презимуващи яйца, какавиди и ларви. Когато е възможно, оставяме листата цели.

Когато настъпи пролетта, също не бързаме с подрязването на многогодишните растения с кухи стъбла и не разчистването на листните легла в градината в първите топли дни. Чакаме температурите стабилно да надхвърлят 10°C, за да могат презимувалите пчели и пеперуди спокойно да излязат, пишат още The Conversation./lifestyle.bg