Повече от век часовниците там официално не отчитат цял час при изчисляването на разликата във времето, която е при повечето страни

Часовата зона е област от повърхността на Земята, която има единно официално стандартно време.

Дефиницията е валидна за почти всички държави освен за една...

Повече от век часовниците на Индия официално не отчитат цял час при изчисляването на разликата във времето, която има с повечето страни. И макар че е част от малка група държави и територии, които споделят тази 30-минутна разлика - включително Иран, Мианмар и части от Австралия, в Индия е може би най-невероятното отклонение.

Огромната южноазиатска държава географски обхваща територии, които обикновено са в две часови зони, но конкретно тя се придържа към необичайните си настройки на часовника, отказвайки да се раздели със система, която е с много сложно минало.

Индийската половинчасова зона датира от колониалното управление на страната.

До XIX в. в Индия, както и на повечето места по света, са били с локално време, което често се е различавало не само от град до град, но и от село до село. Но това се променило, когато мощна търговска организация, собственост на британците, постепенно завзела контрола над големи части от субконтинента.

През 1792 г. Източноиндийска компания управлява една от първите обсерватории в Азия - в Мадрас (сега известен като Ченай). Десетилетие по-късно първият официален астроном в тази обсерватория обявява времето в Мадрас за "основа на индийското стандартно време".

Нужни са обаче няколко десетилетия, появата на локомотиви с парна тяга и търговските интереси на Източноиндийската компания, за да се наложи това.

"Железниците имаха огромно влияние върху колониалните сили", казва Джеф Гордън, старши изследовател по международно публично право в Амстердамския университет пред CNN.

Междувременно подобни дебати по света, водени от необходимостта от по-добра координация на трансконтиненталните железопътни пътувания и подобряване на морското корабоплаване, довеждат до създаването на първите международни часови зони на конференция във Вашингтон през 1884 г.

Знаем, че все пак зоните се основават на Гринуичкия меридиан, линия на географската дължина, която минава от север на юг през Гринуичката обсерватория в Лондон, а часовите зони на изток от меридиана обикновено са по-късни от средното гринуичко време с часови интервали.

По-късно обаче системата е възприета в световен мащаб. А в Индия хората все още спорят за времето на Мадрас. Въпреки че то е възприето от железниците в страната, съобразяването с него среща значителната съпротива на работниците и местните общности, които не желаят да им бъде наложено строго ново време.

В крайна сметка до 1905 г. времето в Мадрас е установено в цялата страна, а в началото на XX век научните асоциации настояват за калибриране на индийското време спрямо GMT.

В този ред на мисли кралското дружество в Лондон предлага две часови зони за Индия, като и двете са с цял час разлика една от друга.

Тази препоръка, разбира се, е отхвърлена от колониалното правителство, което избира единно време, което се намира точно по средата: пет часа и половина. И така, през 1906 г. британските управници на Индия въвеждат това, което днес е известно като индийско стандартно време. Въпреки че 30-минутната разлика е останала от колониалното минало на Индия, някои държави промениха часовите си зони съвсем наскоро.

Бившият президент на Венецуела Уго Чавес върна часовниците с половин час назад през 2007 г., за да даде на учениците повече светло време - ход, който по-късно бе отменен от лидера Николас Мадуро.

Но единната часова зона на Индия е предмет на много дебати през годините, като населението в североизточната част на страната е искало отделна часова зона, имайки предвид колко е голяма индийската територия.

Проблемът обаче не е характерен само за Индия.

Китай, например, все още има само една часова зона, което според проучване от 2014 г. е символ на централизирания контрол на държавата върху ежедневието на хората.

През 2015 г. Северна Корея наруши синхрона с Южна Корея, като създаде "Пхенянско време", което постави страната с осем часа и половина напред вместо с девет.

Вземането на решение за часовите зони в Индия от колониалната епоха обаче отразява хор от политически, научни и търговски гласове както в правителството, така и извън него. Въпреки това изглежда, че необичайната часова зона на Индия остава. Независимо, че Националната физическа лаборатория призова за две отделни часови зони, тъй като индийското време "влияе зле" на живота на хората в североизточната част на страната.