Кратка публична лекция по повод кураторския си проект “Пътуването на Сара”, представен в Градската художествена галерия, ще изнесе в четвъртък от 18 часа на същото място италианецът Лоренцо Бруни. В проекта си кураторът е включил 17 автори от Италия, Холандия, Швеция, Словения, Австрия, Германия, Великобритания и Франция. Артистите са представители на различни поколения – от родения през 1939 г. Маурицио Нанучи, през популярния австрийски артист Райнер Ганаал (1961) до най-младата Франческа Банчели (1981). Проектът “Пътуването на Сара” изследва какво може да означава днес думата пътуване и пита дали все още можем да мислим за пътуването като за откритие, обясни замисъла си Лоренцо Бруни часове преди официалното откриване на изложбата, което е тази вечер. В съвременния индустриален и пост-индустриален свят няма център и всички места са достъпни. Представените видео творби, рисунки, обекти, фотографии и пр. са документи на реални пътувания и премествания в пространството, добави кураторът.

В експозиционното пространство на втория етаж на ГХГ “Борис Георгиев” публиката може да научи за едно пътуване с велосипед през Китай, където не всички места са отворени за чужденеца, ще види черно-бяло видео, свързано с проблема за атомните централи в Европа, “пътуване до луната” на група писатели, конгоанци, които си взимат за спомен фрагменти от голяма зелена скулптура и др. Всъщност важни са не толкова конкретните места, а срещите на артистите и направените контакти, които са стимулирали нови усещания и идеи, свързани с тези места, каза още Бруни, който, разбира се, е имал предвид и мотото на тазгодишното варненско биенале – “Локално/Глобално”. Основният куратор на “Август в изкуството” Филип Зидаров допълни, че съвременните артисти и в частност участниците в този проект демонстрират повече начин на мислене и поведение, а не толкова уменията си на художници. Акцентът е поставен върху пресичането на социални и битови елементи, а не толкова върху чисто естетическата плоскост на преживяването. Класическите форми се появяват все по-рядко не защото живописта е отживелица, а защото все повече художникът пресъздава лични преживявания, каза Зидаров.