Винопроизводителите в Северна Гърция се гмуркат в неизвестното, като потапят стотици бутилки вино в дълбините на местна река. Далеч от морето или каквито и да е езера, производителите в град Науса са решили част от продукцията им да отлежава в хладните води на река Арапица.

Докато оркестър тържествено изпълнява традиционни гръцки песни, кран спусна голям метален сандък, който съдържа около 500 бутилки вино, от брега на реката. Около 22 производители на вино Ксиномавро, произведено от тъмен сорт грозде, с гордост наблюдават, надявайки се, че речната изба ще разшири разнообразието от продукти. „Бутилките са поставени на дълбочина 12 метра и се стремим да ги задържим там поне 12 години“, каза пред АФП Георгиос Фунтулис, президент на кооперацията за вина Vaeni Naoussa, която представлява половината от производството на вино в региона.

Ще се правят ежегодни тестове, за да се провери как се развива процесът, добави той.

Това е част от тенденцията винопроизводителите през последните години да тестват ползите от отлежаване на виното дълбоко под водата - включително в океана. Някои учени казват, че една година под вода е еквивалентна на три години в изба.

Лозята на Науса са разположени по склоновете на планината Вермио и от тях се произвежда най-вече Ксиномавро. Тук се произвеждат около 5500 тона от това вино годишно. То се изнася в повече от 45 страни.

„Науса е градът на виното, Бургундия на Гърция, както го наричаме тук“, каза кметът на Науса Николас Караниколас.

"Това е експеримент и ще изчакаме да видим как ще се развие идентичността на виното в тези условия. Нашите винопроизводители са добре организирани и винаги иновативни." Енолозите не знаят какъв ще бъде резултатът.

"Знаем, че кислородът е неразтворим във вода, чиято средна температура, според нас, ще бъде 16 градуса по Целзий", каза енологът Георгиос Диамантакос.

"Хигиенното състояние на водата е отлично и искаме да видим как слънцето и естествената среда на реката ще повлияят на виното."

Районът Науса има главно малки семейни винарни с ограничено производство. В миналото почти всяка къща е имала собствено лозе. "Ние наричаме Ксиномавро „Бароло на бедните“, но сме много горди с нашите продукти", каза Петрос Каридас, имайки предвид търсеното в Италия червено вино от Бароло, регион в Пиемонт.

Каридас управлява малко лозе, което произвежда около 12 000 бутилки вино годишно, някои от които се изнасят за Великобритания и САЩ.

Но други предизвикателства, породени от въздействието на затоплящия се климат, са по-скоро притеснителни за професионалиста от винарската индустрия Нана Хрисочу, отколкото резултатите от експеримента. Избата, създадена от нейния баща, произвежда единственото бяло вино, поставено във водната изба и е от местен сорт грозде, който той възродил в лозята си.

„Година след година виждаме, че изменението на климата има все по-голямо отрицателно въздействие върху лозята“, каза тя пред АФП. "Особено тази година нашите масиви изпаднаха в голям шок поради продължителните горещи вълни и сушата. Не знам дали насажденията ще издържат след 20 години, ако продължат същите климатични условия." /БГНЕС