С горчицата рядко има средно положение - или много я харесваме, или въобще не е на почит в менюто ни. Какъвто и да е случаят обаче, хубаво е да знаем какво точно представлява и с какви храни най-добре се комбинират петте й основни вида.

Горчицата е съществувала още в Древен Рим. Тогава готвачите са смилали семена от синап и са ги смесвали с гроздов сок (известен като мъст) в пикантна паста, която наричали mustum ardens. Днес, благодарение на американците, които са царе на съкращенията и на още един куп улеснения във всекидневието, я наричаме просто "горчица".

И все още е комбинация от синапени семена и течност - именно по вида на тези две основни съставки се открояват и различните сортове.

Типовете семена определят степента на изгарящото им усещане на вкус - жълтите са по-меки, а кафявите - по-люти.

Течността е тази, която контролира "пожара", защото естествените ензими на синапа се активират само в компанията на вода. Колкото по-киселинна е тя, толкова по-дълго ще усещаме и лютия вкус на горчицата.

Жълта горчица

Наситеният цвят на тази разновидност, известна още като "златното дете", идва от куркумата в рецептата, която се съчетава най-често с оцет, вода и синап, разбира се. Тя няма суперсилата да отпушва синусите, но е чудесно допълнение към бургери, салати и сосове. Да не говорим за любимия на цяла Америка хотдог.

Дижонска горчица

Абсолютната класика в жанра е позната от края на XIX век. И въпреки че Дижон е регион във Франция, този вид горчица се произвежда в цялата страна. Противно на очакванията, рецептата за нея и името й не са защитени и обвързани с едноименния регион, какъвто например е случаят с шампанското.

По-острият й вкус върви идеално със сандвичи, като отлично се вписва в състава и на един куп домашно приготвени сосове.

Пикантна кафява горчица

Повечето производители приготвят този вариант от кафяви и жълти синапени семена, а подправят с джинджифил, индийско орехче или канела. Професионалните готвачи пък смятат, че кафявата горчица е създадена, за да внесе баланс в ястията със специфични и солени меса като пастърма, говеждо и някои видове колбаси.

Медена горчица

Самото име подсказва за другия основен герой в двойната комбина. Съотношението на горчицата и меда обикновено е едно към едно, но някои производители залагат на по-сладкия вкус.

Именно медената горчица се смята за най-подходяща в детската кухня - особено под формата на сос за пилешки хапки или в дресинги за салати, тъй като потушава горчивия вкус на някои зеленчуци.

Едрозърнеста горчица

Нея лесно ще познаем по целите семена синап и по-наситения й вкус.

Готвачите най-често я включват в рецептите си с пиле. Смесим ли я със сайдер, получаваме чудесна глазура, пише Real Simple./lifestyle.bg