Модното след 10 ноември име Реститута е вградено в знаменития епос "Декамерон" на италианския класик Джовани Бокачо. Реститута, в превод Възвърната, ни отпраща към XIV век, когато е живяла очарователна девойка от фамилията Болгаро. Героинята с българска жилка се появява в Шеста новела от Петия ден на ренесансовото четиво.
Книгата на Бокачо е населена с исторически личности. По страниците се срещат поети, художници, духовници и владетели, които са документирани в хрониките на тогавашна Италия.

Хубавицата е дъщеря на Марино Болгаро,
отбелязва Бокачо в новелата. Марино бил най-влиятелният мъж на остров Иския в Тиренско море. Благодарение на него сицилианският крал Федериго II държал под скиптъра си стратегическото парче земя на входа на Неаполитанския залив.
Изследователят Георги Ст. Георгиев издири четирима съвременници на Бокачо с името Марино Болгаро. Единият получил пенсия за заслуги през 1328 г. Другият бил офицер, ближен на краля около 1341 г. Следващият Болгаро се споменава в архивите пак като военен през 1343 г. По същото време имало още един Марино Болгаро, който бил шамбелан (дворцов управител) на крал Роберто д'Анжу.

Роберто владее Сицилия близо столетие след Федериго, който всъщност е германският император Фридрих II. Според Георгиев тъкмо неговият шамбелан е баща на българката от "Декамерон". Това е често срещан похват у Бокачо. Писателят взема "на заем" името на свой съвременник и го вгражда в някоя стара история.

Реститута е потомка на прабългари от VII век, когато дружината на Алцек се заселва в Италия.
Около 660 г. Велика България се разпада под ударите на хазарите. Част от племето е покорено, останалите поемат в различни посоки. Ордата на хан Аспарух намира убежище в местността Онгъл между Долен Днепър и делтата на Дунав. Друга група прабългари се насочва към Централна Европа. Тя се заселва в Панония, а по-късно трайно се настанява в Керамийското поле (сега Битолско-Прилепското).

Около 662-663 г. дружината на вожда Алцек пристига в областта Равена, Северна Италия. После се премества на юг в областта Беневенто. Алцек се подчинява на лангобардския крал и е провъзгласен за гасталд (областен управител).
Беневенто е близо до Неапол, чийто залив се пази от остров Иския на Марино Болгаро. В съседство е и остров Прочида, където пък живеел младежът Джани, пише Бокачо. Той безумно се влюбил в Реститута, тя също му посветила сърцето си. Веднъж обаче сицилианци отвлекли девойката.

Като се разхождала по брега, на Болгаро налетели неколцина момци от разбойническия остров. Сатирите били тръгнали от Неапол и фрегатата им ги чакала с опънати платна. "Въпреки че Реститута се дърпала и крещяла, те я грабнали, качили я на кораба и потеглили", разказва Бокачо.

Похитителите стигнали в Калабрия и седнали да делят плячката. Всеки настоявал той да притежава чаровната Болгаро. За да не се изпокарат, момците решили да я подарят на сицилианския крал. По онова време той бил още млад и "обичал тия работи", отбелязва мераците му Бокачо.

Федериго II харесал подаръка, но в момента не бил добре със здравето и заповядал да настанят Реститута в чертога Ла Куба. Докато се съвземе, за девойката да се полагат специални грижи, наредил кралят.
"Декамерон" е документ за нравите на епохата и вероятно тази новела е нещо повече от обикновена случка. Джовани Бокачо е бил информиран човек. Може би е искал да направи реплика към двореца в кралство Сицилия, но и към онзи в царство България.
Разказът тече по време на чумата през 1348 г.

Тогава у нас се вихри дворцов скандал.
Търновска легенда гласи, че веднъж цар Иван Александър зърнал в реката гола еврейката Сара. Владетелят бил пронизан от Купидон и лудо се влюбил в нея.

"С какво еврейката спечелила сърцето на Иван Александър?", пита проф. Йордан Андреев и се взира в средновековния й портрет: "Сияещо като слънце лице, ярка руменина, трапчинки по бузите - всичко издава една неподправена жизненост. Може би тъкмо това да е прилегнало най-вече на застаряващия владетел", заключава професорът, но критично отбелязва: "Личи също, че миниатюристът не се е справил блестящо със задачата, тъй като е изобразил еврейката малко кривогледа."

Ликовете на Иван Александър и Сара са изографисани в Лондонското четириевангелие. Стига се дотам, че царят зарязва жена си Теодора и отива под второ венчило с любовницата. За да унизи бившата царица, при кръщението в православната вяра еврейката си избира името Теодора. Три дни яли, пили и се веселили сватбарите през 1349 г.

Стореното от Иван Александър не се побира в нормите на Средновековието.
В онази епоха монархът можел да има няколко метреси, но не посягал заради тях на осветения от църквата брак. При това с жена не от знатно коляно, а от простолюдието.
Ренесансов акт виждат в дързостта на българския цар някои историци. Те вдъхновено прибавят този епизод към аргументите, че сме били крачка напред пред Флорентинското възраждане, чийто деец е и Джовани Бокачо.

Когато разбрал, че любимата му е отвлечена, Джани се вмъкнал в покоите на краля, продължава разказа си авторът на "Декамерон". Една нощ той крадешком се мушнал в постелята . "Сетне двамата се прегърнали - пише Бокачо - и вкусили с най-голямо удоволствие от оная върховна наслада, която ни предлага любовта; и след като се насладили неведнъж един на друг, заспали неусетно, както се били прегърнали."
В това време обаче и Федериго се сетил за прелестите на девойката. Той влязъл в нейната стая и като видял в ложето друг, едва се сдържал да не ги намушка с кинжала
После се овладял и измислил по-изтънчено наказание - да ги изгори на клада. На другия ден Реститута и Джани били завързани голи в центъра на града.

"Като научили за станалото - разказва Бокачо, - всички жители на Палермо - и мъже, и жени - хукнали към площада, за да видят двамата любовници; мъжете се спирали да огледат девойката и хвалели нейната съвършена красота и снага, докато жените от своя страна се тълпели пред младежа, изказвайки възхищението си от красивото му лице и правилно телосложение."

Двамата влюбени били спасени от адмирал Руджери дел'Ория. Той отишъл при краля и му разкрил кои всъщност иска да изпепели: "Младежът е син на Ландолфо от Прочида, роден брат на месер Джани от Прочида, благодарение на когото ти стана крал и властелин на тоя остров; девойката пък е дъщеря на Марино Болгаро, благодарение на когото ти си все още господар на Иския."
Тези думи отървали Реститута и Джани от кладата.

Книгата е горена на клади

Заради пикантните епизоди "Декамеро" е срамна книга в Европа няколко столетия, а у нас - чак до зората на XX век. На стари години дори Бокачо се страхува от своето произведение. "Да не се дава "Декамерон" на жени, защото, слушайки тия новели, те ще ме приемат за мръсен сводник!", заръчва той в писмо до свой приятел.
През XVI век Тридентийският събор поставя новелите в Индекса на забранените книги. По-късно дебелият том е неизбежна жертва на кладите.

През нашето Възраждане из печата се мяркат преправени откъси от "Декамерон", без да се споменава, че са от опасната книга на Бокачо. След Освобождението цензурата се поразхлабва, но продължава да бди. През 1898 г. списание "Мода и домакинство" срамежливо помества две новели от ден Първи и Четвърти. До ден Пети обаче, където е издайническото име Болгаро, списанието не стига.
Цялото произведение не бива да се превежда на български, защото обществото ни не е дозряло да го разбере правилно, оправдава се редакцията.

РОСЕН ТАХОВ, 24chasa.bg