Защо пропадаме, докато заспиваме и какъв е този гръм в мозъка?

Алкохол, късно лягане, късно ставане, много кафе, почивка... Тази серия нетрадиционни практики са често срещани в дълги празнични дни, когато си позволяваме да излезем от нормалния си ритъм за малко. Ефектите от подобно отпускане усещаме чрез организма си, но много често точно когато решим да си отпочинем от дългия празничен ден, тялото ни вместо да се отпусне, започва да се държи странно точно, когато заспива.

Границата между будност и сън е една от най-странните фази в работата на мозъка. Мозъкът ни не работи като шалтер, който дърпаме в момента на заспиване, а е процес, при който различни системи на нервната система постепенно променят начина си на работа. Съзнанието започва да се оттегля, мускулите губят тонус, дишането се забавя, а сетивните центрове постепенно намаляват връзката си с външния свят. И тъй като тези процеси не винаги протичат синхронно, в краткия преход между будност и сън могат да се появят необичайни усещания, някои от които направо плашещи. Така някои хора изпитват усещане за пропадане, други чуват внезапен силен звук, трети виждат образи или усещат странна вълна по тялото. Невролозите обединяват тези преживявания под общото име хипнагогични феномени (Hypnagogic phenomena) - явления, които се появяват точно в момента, когато мозъкът започва да преминава към сън.

Хипнагогичният тласък -пропадане за един миг

Този феномен се случва в онзи момент, когато сънят вече е близо, но още не е напълно настъпил. Тогава тялото се отпуска, мислите започват да се разпадат, а клепачите са достатъчно натежали, за да не трепват. В този момент, сякаш от нищото, рязко се появява усещането, че пропадаме в празно пространство. Кракът подскача, тялото потрепва, сърцето ускорява ритъма си за секунда и човек за миг отваря очи.

Това усещане рядко буди тревога и много често не води до трайно събуждане, но ако се повтаря твърде често, човек може да започне да се притеснява. Невролозите го наричат хипнагогичен тласък (Hypnic jerk, използва се и Sleep start), което всъщност е кратко неволево съкращение на мускулите, което се появява в прехода между будност и сън.

И ето какво обяснение стои зад него: когато заспиваме, мозъкът започва постепенно да намалява мускулния тонус. Това е част от подготовката за фазата на съня, при която двигателната система се потиска, за да не извършваме движенията, които сънуваме (сигурно сте наблюдавали кучета, които лаят и гонят зайци на сън. Те нямат тази развита нервна дейност). Понякога обаче този преход не протича напълно плавнои мускулите започват да се отпускат по-бързо, отколкото съзнанието преминава към сън. В резултат мозъкът може за момент да интерпретира внезапното отпускане на мускулите като загуба на равновесие и реагира с кратък защитен импулс към мускулите, който да възстанови стабилността на тялото. Именно този рефлекс се усеща като внезапно потрепване или падане.

Феноменът е изключително разпространен и се среща по-често при силна умора, недоспиване, стрес или прием на кофеин. При тези състояния нервната система е по-възбудима и преходът към сън става по-рязък.

Синдромът на експлодиращата глава, когато мозъкът "чува" гръм

Друг феномен, който може да се появи точно преди съня, е внезапен силен звук, направо гърмеж, който сякаш идва отвътре в главата. Някои хора го описват като пукване, други като силен удар или кратка експлозия. Звукът може да бъде толкова реалистичен, че човек се събужда рязко, убеден, че нещо е паднало или се е счупило. Но вътре в главата му.

Това явление е известно като синдром на експлодиращата глава (Exploding head syndrome). За щастие, въпреки драматичното си име, то не е свързано с болка или структурен проблем в мозъка. Смята се, че причината е внезапен импулс в слуховите центрове на мозъчната кора в момента, когато те започват да се изключват за сън, защото при заспиване нервните клетки постепенно намаляват активността си и преминават към синхронни бавни ритми. Понякога обаче този процес се случва неравномерно и кратък електрически сигнал може да бъде възприет като силен звук.

Феноменът се среща по-често при хора, които са силно преуморени или преживяват продължителен стрес. Тогава мозъчната активност е по-нестабилна в прехода към сън.

Хипнагогичните образи, когато сънуването започва твърде рано

Някои хора изпитват и друг феномен: точно преди съня могат да видят кратки, ярки образи. Понякога това са светкавици или геометрични форми, друг път - лица, фигури или кратки сцени, които изглеждат изненадващо реалистични. Да не говорим, че много често, ако заспивате, докато четете, смисълът на текстът може да се развие самостоятелно от настъпващия сън и да се окаже, че дописвате сюжета. Този феномен се нарича хипнагогична халюцинация (Hypnagogic hallucinations) и името му не бива да ви плаши.

Причината е, че зрителната кора на мозъка започва да генерира вътрешни образи още преди съзнанието напълно да се е откъснало от будността. С други думи, процесът на сънуване започва, докато човек все още е частично буден и си прави планове за утрешния ден. В такъв момент мозъкът често произвежда вътрешна сетивна информация, но механизмите, които обикновено различават съня от реалността, още не са напълно активни. Затова образите могат да изглеждат толкова ярки и интрузивни.

Вълната на отпускането, когато тялото се "изключва"

Някои хора усещат и странна вълна на лекота или изтръпване, която се разлива по тялото, което сякаш се издига в левитация точно, когато сънят започва да настъпва. Това може да бъде придружено от усещане за потъване, кратка нестабилност в дишането или чувство, че тялото става необичайно леко. Писателят Ричард Бах го обозначава като излизане на душата, но невролозите са по-скоро скептични, защото имат физиологичното му обяснение. Те отново наблюдават начина, по който нервната система намалява мускулния тонус при заспиване и стигат до извода, че, за да се предотвратят движенията по време на сънуване, мозъкът постепенно потиска сигналите към мускулите чрез инхибиторни невротрансмитери. Когато този процес се случи по-рязко, човек може да усети внезапна промяна в телесните сигнали - като вълна на отпускане или кратко "електрическо" усещане в мускулите. Тъй като съзнанието още не е напълно заспало, тези телесни промени могат да бъдат възприети много ясно.

Всички тези явления имат една обща причина. Лампата можем да я загасим с едно натискане на ключа, но сънят не идва по същия начин с лягането ни на възглавницата и затварянето на очите. Той е сложен процес, при който мозъкът постепенно пренастройва нервната система от активен към възстановителен режим. И в краткия момент, когато будността и сънят се припокрият, отделните системи на мозъка понякога се разминават за секунди. Именно тогава се появят тези странни усещания. Те изглеждат необичайни, но всъщност са просто малки сигнали от мозъка, че преминаваме от един режим на съществуване към друг. А кой е истинският,...това е тема на стар философски дебат