80% от болните с карцином на млечната жлеза са над 35 години

Заради неспазване на медицинските стандарти тригодишната преживяемост на лекуваните пациенти е с 10 процента по-ниска от тази в Европа, коментира началникът на Клиниката по гръдна хирургия на УСБАЛО “Проф. Иван Черноземски”

- Проф. Гаврилов, увеличават ли се пациентите с рак на гърдата у нас?

- Всеизвестен факт е в света и у нас. Урбанизацията, храната водят до промяна в начина на живот. Природата ни се отплаща с увеличаване и подмладяване на онкологичните заболявания, за съжаление.

- Какво включва профилактиката за рак на гърдата?

- Ракът на гърдата е най-честото онкологично заболяване при жените в света и в България. Около 4 хил. са новозаболелите за година, а около 30 хил. са боледуващите, диагностицирани и проследявани. Около 1300 умират от рак на гърдата годишно. Профилактиката е първична и вторична. Първичната профилактика е начинът на живот, т.е. колкото по-рано роди една жена, под 26 години, колкото повече деца има и повече кърми, толкова е по-нисък рискът след 35 и 40 г. от възникване на заболяването. Освен това от 20-годишна възраст една жена трябва да ходи на гинеколог и мамолог веднъж в годината. Да се направи ултразвук и да има познания по отношение на самопрегледа. Разбира се, това става под контрол на лекар. Вторичната профилактика включва редовни профилактични прегледи, които след 40 г. са на 6 или 8 месеца. За 40- и 50-годишните се прави профилактична мамография на 3 години, а след като навършат 50 - на 2 години. Трябва да се правят и самопрегледи. Така шансовете да открием процеса в онази зона, в която няма оплаквания, са огромни. Това от своя страна води до над 90% трайно излекуване.

- Кои са най-ранните симптоми, които да подскажат на жената, че трябва да посети лекар?

- За разлика от хилядите болести, които започват с оплаквания, после се отива на лекар и след това се започва лечение, при онкологичните заболявания имаме една асимптомна зона. Тази асимптомна зона е, когато туморът е възникнал в една-единствена клетка, започва да се дели два пъти по-бързо от останалите клетки и благодарение на съпротивата в организма натрупва туморна формация, наричана бучка. За гърдата това е около 2 години. През тези две години едносантиметровата формация практически няма как да бъде с оплаквания и да бъде намерена, освен с помощта на лекар и способите му. Когато говорим за ранни симптоми, ще имаме предвид не ясните симптоми, а възможността съобразно с възрастта да ходим редовно на прегледи. Иначе отчетливо опипващите се уплътнения в гърдата, различни от нормата, която жената трябва да знае, опипващите се уплътнения в подмишнична зона, промяна в големината и формата на гърдата, контура, хлътнало зърно, незарастващи ранички и промяна в цвета на кожата на гърдите са симптомите на рака. Но това не са ранни симптоми. Могат да бъдат мастирани, т.нар. мастопатия може да маскира картината на един злокачествен процес и същевременно жената да е спокойна и да знае, че има мастопатия и това не е опасно. Ето защо профилактичните прегледи са незаменими.

- А на каква възраст трябва да се правят изследвания и колко често? Кое от изследванията като мамографии, ехографски изследвания и ЯМР е най-сигурно?

- От 20-годишна възраст жената трябва да ходи на преглед, както и да преглежда сама себе си. Веднъж годишно да се прави ултразвук, което е безвредният метод. Самопрегледът трябва да е веднъж месечно. Жените, които имат цикъл, да се самопреглеждат 10 дни след това, а жените, които нямат - на първо число в месеца. Необходимо е да има прозорец от един месец, където задачата на жената е да реагира на промяна. Ако съществува такава промяна, да се обърне незабавно към лекар. След 40-годишна възраст профилактичните прегледи включват контрол на 6-8 месеца. Тогава рязко се увеличава рискът на заболеваемостта. Между 40 и 50 години се прави мамография - метод, който е достатъчно точен. А след 50 години мамография се прави на всеки 2 години. 80% от заболелите са след 35-годишна възраст.

- Правили сте клинично проучване с 10 050 жени. Разкажете за изводите от него?

- Това е труд, който обследва всички онкологични случаи чрез нашия раков регистър. Задачата на проучването бе да се установи има ли взаимовръзка между преживяемостта и спазване на стандартите. Всеки онколог знае, че има определени стандарти и комисии, които индивидуализират поведението към всеки пациент и по отношение на диагностика, и по отношение на лечение и проследяване. Тези стандарти са задължителни. Разделихме тези 10 050 случая на големите болници - бившия Национален център по онкология, бившите онкодиспансери, големите университетски и окръжни болници.

Проследихме всички пациенти в продължение на 5 години. Установихме, че спазването на стандартите е в Центъра по онкология. Около 60% е спазването в университетските болници и около 63 на сто е спазването в бившите онкологични диспансери, а най-ниско е в окръжните болници. Това неминуемо рефлектира върху преживяемостта и тя се движи в различни граници. Тригодишната преживяемост на пациентите, които са лекувани в онкологичните центрове, се движи между 85 и 91%, а 85% е европейският стандарт. Средно в страната заради неспазване на тези стандарти процентът е с 10% по-нисък, или около 75%.

- За коя година са тези проценти?

- Данните бяха публикувани през 2019 г., но това проучване обхваща много дълъг период. Разбира се, трябваше да има и тригодишна преживяемост, за да отчетем тези факти. Надявам се с новите изисквания, контрола на здравната каса и съвестта на лекарите да се подобрят тези резултати. Всеки случай е индивидуален.

- Напоследък се появиха мобилни приложения, които дават основа за скрининг. Надеждни ли са?

- Изключително надеждни са. Приложението в България е дело на авторски колектив, ръководен от д-р Ваня Митова. Има три етапа, първият е какви изследвания да правите, кога да ходите на профилактични прегледи, а вторият е в какви посоки да тръгнете, ако имате онкологично заболяване. Третият етап е много важен - проследяването и възможността на лекари да колаборират помежду си.

- Всяка жена ли, в чието семейство има история с рак на гърдата, може да заболее?

- 28% от всички случаи в България имат някого в рода, който е преболедувал. Първа степен е най-опасната, когато имаш майка или баба, боледуващи от рак на гърдата. Втората степен е с леля, страдаща от онкологичното заболяване, а третата степен е с болни братовчедки или епизодични случаи.

Това определя така наречената фамилност. Жените имат възможност да направят генетичен тест. Той има задача да установи двете най-уязвими хромозома дали имат генетичен дефект. Когато се установи този дефект при поколението, което е боледувало, се търси и в последващото поколение такъв генетичен дефект. Ако той е унаследен, говорим за наследствен рак, който е между 8 и 10%, шансовете да се разболее следващото поколение са над 80%.

- В България няма Национален раков регистър, все пак има ли статистика на болните с онкологични заболявания?

- Изключително болна тема. Когато е създаден раковият регистър в България преди повече от 75 години, той е бил четвъртият в Европа. Сега всички европейски и неевропейски страни имат задачата да развият онкологичните заболявания в регистър. За да може той да е най-ценният помощник във всички научни проследявания, а и индивидуално за всеки пациент.

Преди се издаваше всяка година много подробен сборник с всички заболявания, който беше съвместим с европейския и бе признат в Европейския раков регистър. По приумица, неизвестна за нас, заради електронните здравни досиета раковият регистър постепенно бе елиминиран, а след това и закрит. Сложен е в Националния регистър, но там няма подготвени кадри, които да подготвят тази информация. Тя е специфична, надали на някого ще му бъде полезно да знае сухите цифри колко са се разболели, колко са в еди-кой стадий и колко са починали. Такава информация е изключително недостатъчна и непрофесионална. Отпадайки от Европейския раков регистър, губим много позиции. Нас няма да ни припознаят като страна, която има успехи и се бори с онкологичните заболявания.

- Ще има ли в бъдеще такъв регистър?

- Националният раков регистър, който се води от проф. Валерианова, не получава информация нито от общата мрежа, нито от специализираната мрежа. Запазен е като структура към Онкологията, ако здравият разум надделее, той много бързо може да възстанови позициите си.

- Ползват ли се иновативни техники в хирургията на гърдата у нас?

- Техники от рода на робота “Да Винчи” и други няма как да бъдат ползвани. Гърдата е плътен паренхимен орган и лапароскопското лечение може да има значение само при екстирпация на лимфни възли. Затова стандартното лечение остава хирургично, лъчетерапевтично и комбинирано.

Новите техники са задължителното обследване на всеки пациент, който е с диагноза рак на гърдата и е възможно да се прави синтинелна биопсия. Това дава биологичната характеристика на тумора, която е безценна за преценка дали трябва да се започне с оперативно лечение, или химиотерапия, ендокринна терапия, лъчетарапия и др.

Що се касае до новите методи, известна е синтинелната биосия. Позицията на синтинелната биосия е, че така наречените стражеви лимфни възли, които са разположени в първата верига, които поемат лимфния оток от гърдата и същевременно метастатичния процес. Ако се натоварят с радиоактивно вещество или метилен блау, могат да оцветят и да се натрупат в съответния възел. Екстирпирането на съответния възел, който се дедактира или чрез визуално оцветяване, или гамасонда, дава възможност да се спести аксиларната дисекция. По този начин да се даде възможност да се стопира заболяването, без да се отстраняват всички лимфни възли. Генното инженерство е бъдещето, но още е в процес на разработка.

- Какви съвети давате на жените, за да се предпазят от заболяването?

- Обръщам се към нежната част от нашите сънародници - вие дарявате живот. А на вас животът е дарен. Дареният живот обикновено не се цени, но като бъдещи или настоящи майки вие сте длъжни да го пазите този живот. Пазете вашия живот и живота на вашите деца, за да сте пример на следващото поколение. Да дадете възможност онкологичните заболявания да бъдат предотвратени, ранно диагностицирани и успешно лекувани.

ПОМНЕТЕ 8-те СЪВЕТА

•  От 20-годишна възраст всяка жена трябва да ходи на гинеколог и мамолог веднъж в годината.
•  Веднъж годишно трябва да се прави ултразвук.
•  Веднъж месечно да се самопреглежда. Жените, които имат цикъл, да се самопреглеждат 10 дни след това, а жените, които нямат - на първо число в месеца.
•  При самопрегледа се търсят следните симптоми: отчетливо усещащи се уплътнения в гърдата, уплътнения в подмишничната зона, промяна в големината и формата на гърдата, промяна в контура, хлътнало зърно, незарастващи ранички и промяна в цвета на кожата на гърдите.
•  Колкото по-рано роди една жена, под 26 години, колкото повече деца има и повече кърми, толкова е по-нисък рискът, след като навърши 35 или 40 години, да възникне заболяването.
•  Вяка жена между 40 и 50 г. трябва да прави мамография.
• След 50-годишна възраст мамография трябва да се прави на всеки 2 години.
•  Жените, които имат фамилна обремененост, могат да направят генетичен тест.