Сърбия трябва да избере между ЕС и Кремъл

Северна Македония все още не е приела необходимите конституционни изменения, целящи да бъдат включени в Конституцията гражданите, които не принадлежат към мнозинствения народ, като например българите, въпреки че страната се е ангажирала да го направи.

Това се казва в годишния доклад на Европейската комисия (ЕК) за напредъка на кандидатите за членство в ЕС, съобщи Радио „Свободна Европа“.

В доклада се подчертава, че съществуващите двустранни споразумения, включително Преспанското споразумение между Гърция и Северна Македония и Договорът за приятелство, добросъседство и сътрудничество между България и Северна Македония, „трябва да бъдат прилагани добросъвестно от всички страни“.

„Властите продължиха да работят по пътни карти в областта на върховенството на закона, реформата на публичната администрация и функционирането на демократичните институции, както и по план за действие за защита на малцинствата“, се посочва в доклада.

Според ЕК Северна Македония трябва да засили усилията си за утвърждаване на върховенството на закона, особено в защитата на независимостта и почтеността на съдебната система, и да засили борбата с корупцията. В документа се добавя, че страната е сред тези, които са постигнали „ограничен напредък“ в областта на правосъдието.

Същевременно страната, според Комисията, е напълно съгласувала външната и отбранителната си политика с тази на ЕС. Северна Македония е и сред държавите, присъединили се към Конвенцията за общ транзит, споразумение, което ускорява трансграничното движение на стоки.

Европейската комисия отбелязва като положително развитие активирането на Съвета за сътрудничество между правителството и гражданското общество в Северна Македония, но подчертава, че страната е постигнала по-малък напредък по отношение на плурализма, свободата на медиите и свободата на изразяване.

Северна Македония е сред държавите, за които ЕК е одобрила допълнителни средства по Плана за растеж на Западните Балкани „в знак на признание за значителен напредък в реформите“.

Черна гора е постигнала най-голям напредък по пътя си към ЕС през последната година сред страните от Западните Балкани. Сърбия изостава по отношение на съгласуването си с външната и отбранителната политика на ЕС, тъй като не е наложила санкции на Русия заради инвазията ѝ в Украйна.

В доклада се подчертава, че диалогът за нормализиране на отношенията остава от съществено значение както за Сърбия, така и за Косово, тъй като е част от техните преговори за членство.

Докладът отбелязва и нарастваща поляризация в сръбското общество, породена от вълна от масови протести, продължаващи вече година.

В Босна и Херцеговина (БиХ) се посочва застой в реформите заради „политическо напрежение“ и приемане на противоконституционни закони в Република Сръбска (РС).

Коалицията на държавно ниво се разпадна още през януари, когато депутати от партията на Милорад Додик не подкрепиха два закона, които трябваше да приближат страната към ЕС.

В Сърбия и БиХ, според доклада, съществуват рискове от „завладяване на държавата“ в контекста на борбата с корупцията.

„Корупцията остава сериозно предизвикателство, което страните кандидатки трябва да решават като приоритет“, се посочва в документа.

Комисията също така отбелязва, че процесът на разширяване „вече се движи по-бързо, отколкото през последните 15 години“.

Според ЕК, Черна гора е най-напредналата държава в процеса на присъединяване, тъй като е отворила всички 33 преговорни глави.

Страната започна преговори преди 13 години и до момента е временно затворила 7 глави.

„Продължаващият политически ангажимент на черногорските власти към стратегическата цел – европейската интеграция – донесе осезаеми резултати в осъществяването на необходимите реформи“, посочва документът.

ЕК похвали напредъка на Подгорица в областта на правосъдието, като отбеляза, че през 2024 г. са реализирани интензивни реформи за гарантиране на независимостта, безпристрастността и отчетността на съдебната власт.

Черна гора е подобрила законодателната и институционалната рамка за борба с корупцията и е отбелязала напредък в свободата на словото, медийната свобода и плурализма.

Отчита се и напредък в изпълнението на Шенгенските планове за действие, както и в борбата срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма.

Черна гора е получила и финансови средства по Плана за растеж на Западните Балкани, след като е изпълнила 30 условия от реформаторската програма.

ЕС предостави 6 милиарда евро на страните от региона през 2024 г., за да ускори тяхното развитие и интеграция.

Освен това Черна гора е включена в Единната зона за плащания в евро (SEPA), което позволява на финансовите ѝ институции да извършват по-евтини и по-бързи трансакции с над 40 европейски държави.

От 1 ноември Черна гора е поканена да се присъедини и към Конвенцията за общ транзит, която ускорява движението на стоки през границите.

Сърбия е открила 22 от общо 35 преговорни глави, като 2 са временно затворени.

ЕК констатира, че властите в Белград продължават да определят членството в ЕС като стратегическа цел, но реалното темпо на реформите е значително забавено.

„Сърбия трябва да проведе достоверни реформи във всички области, особено в хармонизирането с външната и отбранителната политика на ЕС“, се казва в доклада.

ЕС настоява Белград да се въздържа от анти-европейска реторика и да подобри комуникацията с гражданите относно процеса на присъединяване.

Сърбия остава една от малкото държави в Европа – заедно с Турция и Беларус, – които не са се присъединили към санкциите срещу Русия след нахлуването ѝ в Украйна.

„Степента на съответствие на Сърбия с общата външна и отбранителна политика на ЕС остава ниска“, се подчертава в доклада.

ЕК също така предупреждава, че ускореното предоставяне на сръбско гражданство на руски граждани, което им дава безвизов достъп до ЕС, представлява потенциален риск за сигурността.

Докладът отбелязва и задълбочаване на обществената поляризация, свързана с масови студентски и граждански протести, започнали през ноември 2024 г.

Протестите, посочва ЕК, са израз на обществено недоволство от корупцията, липсата на отчетност и прозрачност, както и от прекомерната употреба на сила от полицията и натиска върху гражданското общество.

Сърбия е сред страните, където свободата на сдружаване, събрания и изразяване се е влошила.

По отношение на независимостта на съдебната система, Комисията посочва, че неоправданото влияние на властите и опитите за ограничаване на автономията на съда подкопават върховенството на закона и демокрацията.

„По време на протестите арестите и репресивните мерки имат сплашващ ефект върху гражданското общество“, добавят от ЕК.

Според доклада БиХ е изправена пред политическо напрежение и застой в реформите.

„РС прие закони, които подкопават конституционния и правния ред и функционирането на държавните институции“, се казва в текста.

Тези закони впоследствие бяха отменени от Конституционния съд, а след потвърждаване на присъдата срещу бившия президент на РС, бяха насрочени предсрочни избори за 23 ноември.

Милорад Додик бе осъден на една година затвор за неуважение към решенията на Върховния представител, като е откупил присъдата си за около 18 000 евро и получил 6-годишна забрана за заемане на публични длъжности.

ЕК посочва, че БиХ изостава в приемането на Реформаторската програма, необходима, за да получи средства по Плана за растеж на Западните Балкани.

Поради това ЕК намалява финансирането за страната с 10%.

БиХ, наред с Албания, Черна гора и Северна Македония, е постигнала пълно съответствие с общата външна и отбранителна политика на ЕС, но все още изостава в независимостта на съдебната власт и борбата срещу организираната престъпност.

Страната продължава да работи по включването си в SEPA и по присъединяването към Конвенцията за общ транзит, която улеснява трансграничното движение на стоки.

Напредъкът на Косово е възпрепятстван от вътрешнополитическите разделения и политическата патова ситуация след парламентарните избори на 9 февруари, въпреки ангажимента на Косово към европейския си път, с високи нива на обществена подкрепа, се казва в доклада.      

Косово, за разлика от други страни от Западните Балкани, няма статут на страна кандидатка, въпреки че кандидатства за членство през декември 2022 г.

В документа се отбелязва, че Косово доброволно е привело външната си политика в съответствие с тази на Европейския съюз, сигнализирайки за ясен ангажимент към ценностите на ЕС.

Наред с други неща, в проектодоклада се споменава, че Европейската комисия е предприела първите стъпки към постепенно премахване на наказателните мерки срещу страната. Косово беше санкционирано с мерки на ЕС през лятото на 2023 г., защото блокът прецени, че властите на Косово не са направили достатъчно, за да предотвратят вълненията, избухнали на север, където живее мнозинството сърбско население.

„Следващите стъпки ще зависят от продължаващата деескалация на север. Комисията има за цел да отмени финансовите мерки, след като бъде постигнат организиран преход на местното самоуправление на север, след изборите“, се посочва в доклада на ЕК.

На местните избори, проведени на 12 октомври, четири общини със сръбско мнозинство на север – Северна Митровица, Звечан, Лепосавич и Зубин Поток – бяха спечелени от Сръбската листа, най-голямата сръбска партия в Косово, която се радва на подкрепата на официален Белград.

Тези общини се управляват от албанци от 2022 г., когато сръбските кметове подадоха оставка от косовските институции в знак на протест срещу няколко решения, взети от косовското правителство.

Косово е длъжно да се ангажира с намирането на дългосрочни решения, така че всички общности да имат достъп до основни обществени услуги, в съответствие с ангажиментите от диалога със Сърбия, който започна през 2011 г., се подчертава в доклада.

Последният диалог на високо ниво между Сърбия и Косово се проведе през септември 2023 г., като представители на страните се срещнаха няколко пъти на техническо ниво, но без да постигнат споразумение.

Преговорите за присъединяване с Албания набраха скорост с няколко междуправителствени конференции, които доведоха до започването на преговори по пет клъстера.

„Това ясно отразява силния политически ангажимент на Албания“, се казва в доклада.

Албания, според доклада, е продължила да постига напредък в реформите, особено в съдебната система, и се е откроила с добрите резултати на Специалната структура за борба с корупцията и организираната престъпност (SPAK) в дела за борба с корупцията, активното международно сътрудничество срещу организираната престъпност и развитието на капацитет за финансови разследвания.

„Прието е ключово законодателство за националните малцинства и защитата на личните данни. Инерцията в процеса на преговори за присъединяване трябва да доведе до по-нататъшно ускоряване на реформите, свързани с ЕС, по-специално по отношение на свободата на медиите, допълнителни резултати в борбата с организираната престъпност и корупцията, особено на високи нива, и насърчаване на основните права, включително въпросите, свързани с пола, правата на децата и правото на собственост“, заяви ЕК.

Албания е привела изцяло външната си политика в съответствие с ЕС и е сред страните, които са постигнали напредък „в проектирането или прилагането на Шенгенските планове за действие“.

Страната се е възползвала и от средства от Плана за растеж на Западните Балкани.

Албания, заедно с Черна гора, е изразила намерението си да завърши преговорите за присъединяване съответно до 2026 г. и 2027 г.