Когато самолетът ѝ започва да се спуска към Сейшелите на 6 октомври 2019 г., американката с угандийски произход Джесика Набонго надниква през прозореца, подготвяйки се за един от най-важните моменти в живота си, който предстои да се случи.

Тя не само ще стане член на престижен клуб, съставен от много малко хора, пътували до всяка страна по света, но и ще бъде първата чернокожа жена, която е документирала това.

Набонго е придружена от 28 нейни приятели и семейството си, които пътуват с последния ѝ полет.

Отнема ѝ повече от 450 полета и близо два милиона въздушни километра, но тя стига до всичките 195 признати от ООН държави по земното кълбо.

Изживяването обаче е изтощително - Набонго взима повече от 170 полета за една година и казва, че е била на път да се откаже няколко пъти.

"Имаше няколко пъти, когато се паникьосах и си казах: "О, боже, това ще доведе ли до публичен провал?", казва тя пред CNN Travel.

Малко след великото си пътуване Набонго написва и книгата The Catch Me If You Can, в която подробно описва преживяванията си, от обикалянето от страна в страна по време на епичното предизвикателство.

Кръстен на популярния ѝ блог, книгата разказва за нейното рекордно пътуване, като се фокусира върху 100 от 195-те страни, които е посетила.

"Аз съм маниак по география", казва Набонго за решението си да поеме предизвикателството, обяснявайки, че това е нещо, което е искала да направи поне десетилетие, преди да изпълни.

"През 2017 г. някак си взех решение, че искам да го направя до 35-ия си рожден ден", казва тя пред CNN Travel.

И така, успява ли да спази крайния си срок?

"Изпреварих рождения си ден с пет месеца", обяснява Набонго. "Но в крайна сметка завърших на рождения ден на баща ми. Той почина само два дни след моя 19-ти рожден ден, така че беше хубаво да му го посветя."

Според Набонго, която е родена в Детройт, една от основните причини, поради които се е чувствала принудена да напише книгата си, се дължи на факта, че много малко чернокожи са сред около 400-те хора на планетата, за които се смята, че са посетили всяка страна в света.

"Толкова сме свикнали да виждаме света през обектива на белите хора", казва Набонго, която използва свои собствени снимки в книгата. "И това е различно. Очевидно има някаква уникалност в преживяванията, които имаме, тъй като съществуваме в света, като много различни хора."

"Става дума за нормализиране на нашето съществуване, защото, да, дори през 2022 г. често съм единственият чернокож в самолет с 300", казва още тя.

Набонго признава, че наистина е много важно за нея да разказва истории за места, до които повечето хора може никога да не пътуват и наистина да използва платформата си, за да постави тези места в по-положителна светлина, отколкото обикновено виждаме.

"Намерих много красота на много места, където хората вероятно не биха очаквали."

Тези места включват Афганистан, където Набонго е очарована от храма на Хазрат Али, известен също като Синята джамия в северния град Мазари Шариф. Пакистан, където тя не може да се насити на уличната храна. И Иран, където посещава древния град Язд.

Въпреки че социалните медии съществуват, когато Набонго за първи път започва да пътува по-активно, те със сигурност не са толкова влиятелни, колкото днес.

Бившата служителка на ООН отбелязва, че наличието на успешен блог и над 200 хиляди последователи в Instagram ѝ е предоставило много привилегии, особено когато става въпрос за пътуване. Но тя е много внимателна към съдържанието, което споделя, признавайки, че въздействието на социалните медии не е било напълно положително, когато става въпрос за уязвими места.

"Като инфлуенсър или човек с влияние, трябва да бъдете изключително внимателни с начина, по който споделяте. За мен е наистина важно да гарантирам запазването на местата, които посещавам", затова и често не отбелязва къде точно се намира. 

По време на някои от най-трудните си моменти на пътя, Набонго започва да се пита дали ще стигне до Сейшелите - последната страна в нейния списък.

Но пътуването се превръща в много повече от просто постигане на целта ѝ. Тя осъзнава, че показва места, които нейните последователи вероятно никога не биха си и помислили да посетят.

Докато Набонго отбелязва, че притежаването на американски паспорт ѝ дава привилегии, които не се предоставят на пътници от други националности, тя обяснява, че е успяла да пътува до над 40 държави с угандийския си паспорт. И не би успяла, ако имаше само американско гражданство. 

Нейният успех, заедно с този на хората като нея, постигнали същото, без съмнение ще вдъхнови и други да се опитат да пътуват до всяка страна по света, но Набонго посочва, че тази конкретна цел не е за всеки.

Преди да тръгнем на такова приключение, Набонго подчертава, че наистина трябва да се запитаме защо искаме да се впуснем в него, "защото това е мотивацията, която ще ви отведе до финалната права".

Тя се надява, че нейната история ще насърчи другите хора да следват мечтите си, каквито и да са те./lifestyle.bg